автор: dido080

"някой хора никога не умират.
живеят вечно в сърцата ни."
На третият ден се образуваха локви по покрива на къщата. Част от прогонената вода слизаше по олуците
- Мариянке, слезни долу ма, че имаме работа
- Оставям бродерията и идвам! Почвам да греба, Трайчо!
Трайчо беше мъж прехвърлил петдесетте. Наскоро се роди първото внуче и имаха намерение да пребоядисат поне три от стаите та като им идва на гости да играе на чисто и подредено. Внучката се казваше Марина
Викай на Марина- светицата, каза Трайчо, че става страшно.
Тя я призоваваше чрез един стар рог заради вярването, че помага на хора в беда. Влива им тя в жилите кислород и ги предава на св. Илия. Той ги качва на колесницата си. Много хора така били намерили спасение по онези земи.
Мариянка беше жена прехвърлила петдесетте, с много инат характер. С огромни ярко сини очи, които можеха да те заслепят намига. Беше родом от там-където дъжд валеше през ден.
Още малко и ще надуя рога, каза му. Да дойде Марина и да види какво върши водата с немотията на хората.
- Като че ли я разгражда.

По обедно време дъждът започна да се усилва и решиха да се преместят на вторият етаж. Светлината на крушката започна да изгасва и пак да се включва. Сигналът даваше признак, че водата е засегнала вече всичко. Извади от раницата старият рог и започна да го лъска с позлатена кърпа. После вкара въздух и чудото се случи. Затвориха очи и видяха Марина светицата застанала до трона на св. Илия как събира вода в кофа. Изцежда парцала и пак го потапя във вода. Тогава Марианка се втурна да гребе водата от стълбите и да я хвърля в градината. Розите вече не се виждаха, след малко и орехът щеше да изчезне, после лозите и останалите дървета.
Намери още празни съдове и ги даде на Трайчо. После затвори очи и си представи предните дни- чистите, слънчевите. През които внучето рисуваше тавани върху прозорците с някаква детска боя измислена рано сутрин. Рисуваше тавани и радост обливаше лицето му.
След като хапнаха на две на три отново почнаха да гребът. Погледнато от вторият етаж селото бе така преобразено, че на човек му се искаше да се махне начаса. Но водата се сипеше върху всеки изход. Капките ставаха по-едри а вечерта направо се превърнаха във струи.

- Ставай, че иде, каза Трайчо
- Кой?
- Свети Илия, кой
- От къде разбра?
- Виж небето.
Ала в очите и нямаше толкова смелост.

По обед водата стигна до втория етаж. Първите спасителни подки бяха спуснати в езерото от хеликоптер.
Какво да правим докато лодката пристигне?
Сал, разбира се какво друго
Верно!
И почнаха да къртят дъски от стените и да ги влачат към вторият етаж.
Надвечер се появи сал. За двама само, обаче. На челото му седеше рогът на св. Марина .

Искараха сала през балкона, туриха една чанта с багаж и потеглиха. Загребаха към светлините. Трайчо каза, че имало знамение след отплаването- мъжка и женска ръка, които правили вълни от дъжда.
Щом стигнаха до светлините вече мокри до безобразие, почнаха да викат: помогнете, помогнете. Вратата на фургона отвори млад мъж. Покани ги да влязат на топло.
Мрак се стелеше върху езерото. Домовете избледняваха като спомени. Множество салове изпълваха миража. Идваха към светлината.