Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | „Мила ваканция, пазя те, имам те в спомени“ (Петя Дубарова)
Изоставен отдавна, с петна от мухи,
без стъкла, без тезгях и без маси дори,
тъне в прах, тъне в паяци, тъне в забрава.
Но вратата е цяла.
Със залостена брава.
Споменът ми присяда на остатък от прага,
идва мъртвото куче и в краката ми ляга,
после бавни кокошки и бързи кози
преминават наяве, но сънувам, уви!
Плахо баба ми влиза в магазина - за олио:
- Две бутилки, последните – казва ѝ Кольо, -
днес получихме тел за яйца и маслини,
и ориз, и пешкири – ето там са, от сините.
Взема лукчета баба – за деца и за гости,
пък поема обратно портите да отлости,
че се връщат овцете, трябва да ги прибира.
Тръгва тя – идва свако** за захар и бира,
носи празни шишета в платнена торба,
вижда ме, смигва ми, без да чака молба
ми купува кутия “Лимонови резенки“;
аз я грабвам, отварям, умилквам се глезенко.
Идват други деца, самочерпят се всички;
в ужас гледам ръце, носове и главички,
от които не мога да опазя кутията,
но тогава пристига - не щеш ли - комшията,
смее се и след малко нови резенки носи.
Нервен мъж ни нахоква, че бòя си просим,
бръмнала му главата от смях и крещене:
„бива, бива, ама… дяволът да ви вземе!“.
Бързо беж! И нанякъде хуквам с децата:
може би към реката, може би към лозята…,
изведнъж се оказвам сама в хоремага;
няма никого, нищо. Само мухъл и влага.
…
Доигра ми се „дама“ с Ели, Роси и Миката,
докато дядо вътре си допива мастиката;
пак да идем за джанки на крайселския път
и… лимонови (от ОНЕЗИ)
резенки ми се ядат.
____________________________________
* хоремаг -абревиатура от хотел-ресторант-магазин
** свако - той мрази да го наричат така, държи на калеко
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 54962 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Хоремаг*" | Вход | 18 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хоремаг* от elsion (negesta@gmail.com) на 06.06.2016 @ 23:17:02 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, че е цветно тук. Запазвам си го за черно-бели дни.
И получаваш веднага пет лимонови резенки... не от ония, но от сърце ;))) |
Re: Хоремаг* от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 07.06.2016 @ 01:00:33 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотничко е! Вчера попаднах на друго стихо, носещо подобно усещане: Боси звезди - http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=151752#1727252...
Само не мога да си обясня, как през последните 20 години, животът изведнъж се забърза. Сякаш стоя на едно място, а край мен на размазан фон профучават и изчезват приятели, любови, правителства, стари сгради и нови погребения... |
Re: Хоремаг* от daro на 07.06.2016 @ 08:49:27 (Профил | Изпрати бележка) | Уфич, сега и аз ще те погаля "глезенко" ;)
браво, мойто момиче - наряза ми сърцето на резенки, па ги поръси и със захар :)
...а сега, бай Даро отива сред мухите и мухъла... да ливне една... и да си ближе солта, защото:
"Аз разполагам само със стени
и агнешки разпятия по тях."
...а ти си остани със здраве - на една маса с Жак Превер... и неговата ръка, върху твоята да постави, докато луната закичи лимоновия си резен по деколтето на нощта ;)
...и знаеш ли - аз имам имАне - теб
...(.) |
Re: Хоремаг* от pastirka (prestizh@abv.bg) на 07.06.2016 @ 09:20:26 (Профил | Изпрати бележка) | Поезия с аромат на детство и на талантливо перо!
Днес цял ден ще ми е сладичко от твоята поетична резенка, Уфче! |
Re: Хоремаг* от Hulia на 07.06.2016 @ 09:20:39 (Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Прекрасна носталгична атмосфера има в това стихотворение, Уфффче, благодаря!:)
П.П. На мен пък ми се доигра на всякакви детски истински игри - навън, сред природата (не като сегашните прашни детски кътове в МОЛ и в други подобни) - имаше една, в която скачахме върху разчертани с тебешир фигури - наричаше се *гизия*; също ми се доскача на въженце...и си спомних още много мили спомени...а и да не забравя - също и сега обичам лукчета!:) И бяла магия има в написаното от теб, превръща ни в деца. :) |
Re: Хоремаг* от mariq-desislava на 07.06.2016 @ 09:52:13 (Профил | Изпрати бележка) | С присъщата ми склонност към обобщение (отвратителна е:), след прочита на това стихотворение ми се прииска да извикам: Жалко, че няма да се върне това време, жалко, че децата ни няма да го познават, ще си остане в спомените ни, като част от същността ни.
Всъщност, поне така си мисля, това ни е направило човеци - пребиваването в този едновремешен свят, зверски ми липсва.
Цяла генеалогия си сътворила, нещо като:
"Искам дете.
От целия свят.
(Ако щеш - наречи го падение!)
Дете със душа като ад.
Ще го кръстя
Стихотворение.":)
Такива текстове, като подарения от теб, стават знакови за поне две поколения, защото затварят в себе си толкова много сърца и ги приютяват завинаги.
А днес - защо ми е да пътувам в пустинята, та аз живея в нея - тук, в този свят.{} |
Re: Хоремаг* от somebody (somebody_s@abv.bg) на 07.06.2016 @ 11:51:24 (Профил | Изпрати бележка) | А пък ние до мръкнало на жумичка и дама,
скачаме със децата, после дим да ни няма
и ловиме светулки вечерта във буркани,
светят дълго, броим ги, кой колко е хванал.
И истории страшни си редим в тъмнината,
на прибиране бързаме, страх ни е край реката.
Лягам си под завивката и щурците ми пеят,
а на сутринта рано, минават овцете и блеят :))))
Прекрасен стих, Уф! Метна ме в едни топли лета и небе обсипано със звезди! |
Re: Хоремаг* от libra на 07.06.2016 @ 19:22:31 (Профил | Изпрати бележка) | уффи, като ти чета стихотворението, а и коментарите към него и установявам, колко съм ощетена емоционално, мен ме пращаха на лагер през ваканциите щото си нямах село...:(
ама хубаво стихотворението :)
|
Re: Хоремаг* от gitchka_gramatikova на 07.06.2016 @ 22:11:37 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, че хубаво, Уффиии! 😊
Прегръдка! |
Re: Хоремаг* от mirei на 08.06.2016 @ 21:44:10 (Профил | Изпрати бележка) | такъв тип стихотворения никога не губят аромат, дори и за тези, които не знаят какво точно е това "хоремаг"
спомням си, че в нашия често свиреше Палифронт, леко подпийнал, ухилен и винаги готов да се закачи с някого
:) |
Re: Хоремаг* от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.06.2016 @ 14:03:08 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ех...Препълни ми душата и текна от двата извора край носа.. Толкова...у дома се чувствам тук, че..ми не ми се излиза пък.. Прожектирам си и аз спомени, дишам невъзможния да го сбъркаш с друг мирис на хоремага. Благодоря за почерпката! Пак ще дойда..:) {} |
Re: Хоремаг* от Marta на 27.06.2016 @ 17:03:15 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Тръпки да те побият. Има месец го чета, разглеждам по-право, и се сещам разни неща за магазина на Пеньо - с долапите, боядисани в бяло, където държеше тенекии олио, чували ориз и захар, с мътната малка витрина и огромния кантар в единия ъгъл срещу вратата - комарник с топка за дръжка...При нас бяха разделени - кръчма и хоремаг, един до друг. Дори имаше някакъв ...маг в центъра - ама Универмаг ли беше или ГУМ, и Детмаг имаше. Баба работеше в магазина за преоценени стоки, истинска пещера Сезам. Мурашки по коже
Ще минем някой ден оттам, искам да видя хоремага ти. |
Re: Хоремаг* от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 13.02.2017 @ 13:27:14 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасна си, Уфффи,
няма как да не се разплаче човек,
който е ходил до хоремага с приятелчета
да си купи десертчета "чайка"
и да си ги разделят,
да си играят в парка до мръкнало,
да си разказват истории -
страшни и смешни...
Боже, толкова отдавна ли е било? |
| |