Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 704
ХуЛитери: 3
Всичко: 707

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: pc_indi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтатози ден
раздел: Други ...
автор: libra

отвори порти небесни светилото,
куп избелели звезди
се прибраха,
със сребърно розови ленти
изгря светлината,
a в един малък град
една малка улица
чакаше някой да тръгне по нея...

този ден много искаше да е празничен
и самотни реки да достигнат до бреговете си,
но не успя
времето да му стигне
и тогава този ден си отиде,
тъжен се стопи в нощ непрогледна..


Публикувано от hixxtam на 05.06.2016 @ 19:40:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   libra

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Рими с ..ив
автор: LeoBedrosian
541 четения | оценка 5

показвания 30736
от 50000 заявени

[ виж текста ]

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"този ден" | Вход | 6 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: този ден
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 05.06.2016 @ 20:36:08
(Профил | Изпрати бележка)
Хем искам да замълча тук, хем искам да ти кажа, че ми докосна душата. Стъпвам съвсем леко по уличките на стиха ти, в малкия град и по небесата ти. Толкова нежно и красиво зазоряване, издигане и такава липса и тъга поради неосъщественото и невъзможното. На смрачаване. Един ден всички ще полетим към отвореното небе и ще следваме тези бледи звезди и всички ще сме оставили нещо непребродено и несвършено..... Нося лейка, за всеки случай.


Re: този ден
от mariq-desislava на 05.06.2016 @ 21:26:28
(Профил | Изпрати бележка)
Сърцето е във мястото на празнотата - олекнала везна на мярата.:)


Re: този ден
от rady на 05.06.2016 @ 23:19:38
(Профил | Изпрати бележка)
По тази уличка ще мина...
И някак ми е празнично сега,
не, няма как да я подмина-
по нея стигам до брега...

Има още половин час, има време! :)))


Re: този ден
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.06.2016 @ 23:30:12
(Профил | Изпрати бележка)
Усмихнати като щастливи овце,
куп избелели звезди се прибраха,
libra и somebody със голи ръце
ги издоиха и нежно приспаха :)))

В разполовено синьо-зелено
ги завиха, че стана студено...
А после от лейката вино отпиха
и до сутринта лудешки се веселиха
(нощта не беше непрогледна и тиха)


Re: този ден
от ariel_b на 07.06.2016 @ 16:17:14
(Профил | Изпрати бележка)
"една малка улица
чакаше някой да тръгне по нея..."

Много картинно и истинско...


Re: този ден
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.06.2016 @ 20:12:25
(Профил | Изпрати бележка)
Това ми е много тъжно, особено ако се вторача в края... Та извинявай, но ей това изникна :)

този ден бе връщан толкова пъти обратно,
толкова...
хиляда и един пъти го пренавиваха в началната му точка,
за да тръгне най-после както трябва,
както се полага на празничен ден,
но реките никога не достигаха бреговете си,
а се плискаха в самотни и студени сълзи в коритата си...
не бива да бъде връщан, не,
а удължаван,
а разкрасяван
до безкрайност