автор: Perpetuum

Кацна на Орли по разписание.
Храната в самолета беше вкусна и изискана, по френски. Съседната седалка се оказа празна и успя удобно да се изтегне, дори и да поспи добре. Сякаш всичко бе различно от друг път. Още повече , че този път нямаше както обикновено просто да мине транзит през Париж, като си остане единствено с гледката от птичи поглед към града на светлината, след поредното кацане и излитане отново след два часа, междинна спирка към неговата крайна дестинация- България. Сега намеренията му бяха да отседне за няколко дни във френската столица, да разгледа каквото успее и едва после да потегли към София. Излезе от летището с известно притеснение. Тревожеше го възможността, макар и твърде незначителна наистина, да остане леко разочарован от градът на своите мечти. Защото бе идвал тук толкова много пъти, но само в сънищата и бляновете си. От опит знаеше, че понякога е по-добре ако си останеш с фантазията, отколкото да срещнеш действителността очи в очи. Но в случая не вярваше особено, че градът на художниците и поетите би изневерил на очакванията. Стъпи на френска земя с прословутата перифраза в ума си- `Виж Париж и умри`. Но не мислеше за смъртта, а тъкмо напротив- че това е само началото и ще идва тук отново и отново, а до кога?- и сам не знаеше. Добре поне че все пак след толкова години успя да най-сетне да осъществи мечтата на живота си и се озове на мястото, към което нещо мистериозно и дълбоко го бе привързало завинаги. Усещаше напоследък- с всеки изминат ден вероятността да извършиш онова, което си замислил намаляваше прогресивно, и често животът не даваше втори шанс за нищо. Реши, че трябва да се възползва пълноценно от предоставената от съдбата възможност. Навън ръмеше лек дъжд, и от таксито към хотела се вглеждаше в минувачите с чадъри, за които градът и улиците на този велик и неповторим град бяха станали почти банално всекидневие. От този момент и неговата история щеше да се прибави към милионите други, свързани с метрополиса. Но малко от техните щяха да имат честта и се наредят сред тези на гениите, почиващи завинаги из алеите на Пер Лашез.
Има ли нещо по-романтично от парижката пролет? попита се реторично, като знаеше предварително отговора, че категорично няма! Булевардите с разцъфтелите кестени- съвсем като софийските, модните бутици, кафенетата на истински интелектуалци, обикновените влюбени го заобиколиха отвсякъде в трите си измерения, още по-реални с придружаващите ги звуци и миризми на огромния град. Отнякъде се долавяше шлагерът на Ив Монтан `A Paris`, или пък дали не идваше от неговата глава? Но безспорно нямаше никакво съмнение- в Париж е!
Странно, някои от улиците и местата изглеждаха доста познати. Имаше усещането, че някога вече е бил тук. Първоначално си помисли, че приликата идва от всичките безкрайни снимки и фотоалбуми, които беше разглеждал за този град. Както и от живописните описания на френските писатели. Интересът му към Франция бе от години, която неусетно прерасна в досега още несподелена любов. А всичко започна сякаш напълно инцидентно, когато на седем годишна възраст избра да изучава френски в близкото читалище. На какво се дължеше точно този избор, а не някой друг език- не можеше ясно да си го обясни. Дали бе случайно, или? Последваха учебниците на Mauger, препрочитани от кора до кора- научи ги наизуст. После изреди класиците на литературата, а накрая модерните философи и драматурзи. Шансоните на френската естрада знаеше не само по мелодиите и гласовете на изпълнителите, а и текстовете им дума по дума включително.
Увлечението си по френския можеше да сравни единствено с една друга, дори още по-силна своя слабост- страстта си към математиката. Магията на числата и красотата на подредените абстрактни логически структури го бе завладяла от малък. По-късно в училището не случайно му дадоха прозвището- Архимедовата глава. А след години измисли и афоризъм, който може би най-точно описваше него и събратята му по призвание: Някои поети разбират от математика, но всички истински математици са и поети.
Каква бе това необичайно съчетание между познанието на френската култура и безупречното боравене с математическите структури на братята Nicolas Burbaki? Знаеше, че имаше само един човек, който би му дал точния отговор. Всъщност, именно и само заради него идваше в Париж. Останалото- архитектурата, историческите паметници, суетнята по елегантните булеварди, снобизма на богатите пазарили от модните къщи с пълни ръце сякаш днес е последния ден в живота им или пък идва края на света, дори бохемския живот из Монмартр- всичко оставаше на заден фон. Той беше дошъл тук не `В търсене на изгубеното време` на Marcel Proust. Мисията му в момента бе да се опита ако не да открие, то поне да почувства духа на един свой предишен близък роднина. Беше студент, когато родителите му споменаха за брата на баба му по бащина линия. Било преди Втората Световна Война. Бил гимназист в провинцията, когато неговия математически талант бил забелязан от учителите. После заминал да следва точни науки в Париж. Но се наложило да работи, за да се издържа, разболял се и там починал. Нямаше негови снимки, не научи и повече подробности за живота му. Приликата обаче между тях двамата- в пристрастията и заниманията им бе доста поразителна, за да е просто случайна. Понякога си мислеше за този човек, и сякаш напълно го разбираше, както самия себе си.
И ето че сега бе дошло времето, когато за първи път щеше да мине по улиците и местата, където другия е ходил толкова отдавна. Всъщност, беше ли ги напуснал някога? Впрочем градът надмина всички негови очаквания! Оказа се, че дори предлага повече за разглеждане и изживяване, отколкото предполагаше и очакваше. Денят мина във възторг от многокилометровите разходки из парижките квартали. Наистина имаше какво да се види. Модерната архитектура и обстановка се съчетаваха артистично с миналото на града. Удивляваше се на новото, но често се опитваше изцяло да го елиминира като си представяше единствено как за изглеждали нещата отпреди войната. Защото гледаше всичко наоколо през очите на другия- неговия предшественик тук.
Денят мина неусетно, накрая се полюбува на светлините и неоновите реклами из нощния град. Стана късно и вече трябваше да побърза към станцията на метрото, ако не искаше да се наложи и прибира към хотела си с такси. Предостатъчно уморен, за по-кратко реши да прекоси булеварда, като избегне бавенето в подлеза. Фаровете на забързана кола го заслепиха и следващото, което след секунди усети, бе внезапния удар. Стана невъзвратимо късно за последното парижко метро. Но същевременно сякаш всичко отиде на мястото си- в този миг дългоочакваната им среща се състоя. Кривата на окръжността се затвори, за да няма никога начало, нито край... Недовършената му дисертация бе на тема върху някои трансцедентни свойства на числото Пи, неотлъчно свързано с тази толкова съвършена, но и загадъчна геометрична фигура. Разбра, че самият той не е бил нищо друго, освен сбъднатата мечта да живее повече и по-щастливо след смъртта на неговия разболял се необратимо роднина, в последните дни преди да си отиде. В двете тела, разделени във времето и пространството, живееше един и същи дух с онзи вечен копнеж по безкрайността на числата и на Света.
Тогава и двамата се взряха в бъдещето за да разпознаят едно момче, което тепърва щеше да се роди. А след още време щеше да спечели най-престижната световна награда по математика. Речта си след приемане на приза щеше да произнесе безпроблемно на учудващо добър френски. Също като тях, то щеше да е със сини очи...