автор: ednorogo

Остани... Позволи ми да ходя по водата, по която се носиш и ти...
Остани... Нека другите бъдат край теб, а аз да стоя отстрани,
но да знам, че те има, че това си ти! Остани...
Имам толкова още за казване... едно несбъднато ято мечти.
Ти си червената нишка в живота ми, която няма начало и край...
Ти си точният смисъл на думите, чаканият приказен май.
Благослови ме с допира на дрехата си и прости,
бъди какъвто си и просто остани!