автор: liulina

Конникът препуска напред към хоризонт,
където се събират земята и небето,
в страни от пътя е поредният сезон,
в който изоставял е в себе си детето.
Бил е пътят пъстроцветен и щастлив,
волен конят в облаците е подскачал,
а конникът мечтател бил жизнен и красив,
и нямал поща с грижи и подател …
Сега с браздите в почернялото лице,
с изстрадал кон, накуцващ в полумрака,
с изгаснал пламък в очите , натегнало сърце
и пощенска кутия от безверие да чака…
Къде си ти момче, което още си мечтае,
по пътя да гради, живота да извае,
силует със сърп със сянката му си играе
и чака го отвъд без поща… И това е!