автор: lnch1305

Откакто те открих сред всички хора.
Откакто ти повярвах, без да мисля.
Откакто ти наивно се престори,
че искаш само аз което искам...

Откакто се целувахме в небето,
а долу плажът беше жълт и тъжен
и даже не говореше с морето,
опитвайки към нас да се привърже...

Откакто всеки ден и всяка вечер
измервахме не с време, а с копнежи,
заслушани във ритъма сърдечен.
Прегърнати. Превърнали се в нежност...
Откакто гняв, нещастие и болка
научихме се да не ни препъват
и да не спира нашата двуколка
от страх, че от илюзии потъва...

Когато ти невинно сякаш рече,
че искаш ден без мене да подишаш...
Се сепнах! Малко късничко е вече.
И тръгнах си. Защото те обичам.
И пак отново търся от начало.
И пак отново мене ще откриеш.
Защото този свят е огледало
от приказка. Магията сме ние!