автор: marisiema

Ти няма да ме срещнеш сред мъглите.
Не тичам по осиротелите ни улици,
в салоните с фалшивите усмивки,
с прозорци осветени и окичени.

Не бързам и във утрото навъсено
с колите мощни, литнали нанякъде
след празните илюзии несбъднати
и след парите, смятани за щастие.

В зората розова съм влюбена,
във този миг, във който се целуват
тъмата и искриците на огъня,
а облаците в розово танцуват.

Когато утрото е чудна приказка,
росата бисерно сияе по листата,
гората в нежно изумрудено усмихната,
протягя клони в слънчева позлата.

Когато във реката дълга, старата
лъчите нарисували са пламъци,
когато нежно бреговете с храстите
люлеят я във люлка от елмази.

Когато бледата Луна нашепва"сбогом"
и скрива се, прегърнала звездите,
целунала зората с нежен поглед
и дава път на слънцето лъчисто.

Зората розова желая да посрещам
със тайнството на идващия делник,
със светлото, протегнало ръцете,
с надеждата да БЪДА, да е с мене.