Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 579
ХуЛитери: 0
Всичко: 579

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтазакуска за криле
раздел: Поезия
автор: daro

От плочките на тротоара,
дузина скупчени зяпачи
заничаха с превтасали очи.
От човките на гълъбите
издигаше се пара
и рязко мятаха главите си
назад.

Валяха залъци от козунаци.
Разпръсваха се пясъчни трохи.
А птиците със приливните стъпки
променяха крайбрежия на остров.

Пекарят хранеше ги плавно
и всяка хапка беше
глътка въздух за гърдите.

И докато човекът
гълъбите храни,

гълъбът във него
хляба си раздаде.

От прозорците на горните етажи,
жените със разветите покривки
посипваха закуска за криле.


Публикувано от hixxtam на 30.05.2016 @ 09:08:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 04:59:13 часа

добави твой текст
"закуска за криле" | Вход | 14 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: закуска за криле
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 30.05.2016 @ 16:34:20
(Профил | Изпрати бележка)
Това е от стихотворенията, които ми се иска да коментирам, а думите ми биха били дребни и незначителни. Цялото е криле и в същото време сърце в гърдите на гълъб. Здрасти, Рад :)))


Re: закуска за криле
от elsion (negesta@gmail.com) на 30.05.2016 @ 15:38:32
(Профил | Изпрати бележка)
по плочките на тротоара
останаха за мен две-три трохи,
но повече не ми и трябват...
преситен трудно се лети :)))


Re: закуска за криле
от Hulia на 30.05.2016 @ 13:57:52
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Много въздействащи образи и метафори, Дарче...всички, но сякаш най-силно ми допаднаха жените с развети покривки и гълъба, живеещ в душата на пекаря...:)


Re: закуска за криле
от mariq-desislava на 30.05.2016 @ 09:36:05
(Профил | Изпрати бележка)
Как да те достигне човек, така извисени са винаги думите ти, покривче любимо.:)

Архитектониката на този текст е с толкова човечна насоченост, че чак започват да вибрират нестройно крилете ми.:)))



Re: закуска за криле
от dandan на 30.05.2016 @ 22:11:45
(Профил | Изпрати бележка)
"И докато човекът
гълъбите храни,

гълъбът във него
хляба си раздаде."

И в теб живее гълъб!


Re: закуска за криле
от rainy на 30.05.2016 @ 22:24:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Рядко съм била толкова очарована, признавам... Шоколадов, въздушен мус за душата. Просто асоциация, не питай защо :)


Re: закуска за криле
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 31.05.2016 @ 12:57:54
(Профил | Изпрати бележка)
Първо да изразя очарованието си от заглавието! Виждам го дори като заглавие на стихосбирка! Чудесно би стояло!
"А птиците със приливните стъпки
променяха крайбрежия на остров"!!!!!!!!!
И това много ме впечатли! Финалните два образа са също запомнящи се с непозната дълбочина и чувственост, Дарче!

Поздрав на гълъба в теб!


Re: закуска за криле
от rady на 31.05.2016 @ 14:45:57
(Профил | Изпрати бележка)
Интересен образ е този Пекар! Уловил си и си пресъздал една от най-важните житейски ситуации - колкото даваш и каквото даваш, това получаваш...Даваш хляб-получаваш хляб, даваш любов- получаваш същото! Така го разбирам аз! Поздрав сърдечен!


Re: закуска за криле
от mariniki на 01.06.2016 @ 18:11:44
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
отново ме очарова, дарчик... усетих го
с крилете си...


Re: закуска за криле
от mirei на 01.06.2016 @ 19:02:37
(Профил | Изпрати бележка)
аромат на блаженство

от козунаците ли е, от разветите покривки ли

браво, Дарчик :))))


Re: закуска за криле
от libra на 01.06.2016 @ 20:10:51
(Профил | Изпрати бележка)
Разпръсваха се пясъчни трохи.
а птиците със приливните стъпки
променяха крайбрежията на остров
и всяка хапка беше
глътка въздух за гърдите!

От прозорците на горните етажи,
жени с разветите покривки
посипваха закуска за криле,
и така докато човекът
гълъбите храни,
гълъбът във него
хляба си раздаде..

аз така го прочетох :)
поздрав :)


Re: закуска за криле
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 02.06.2016 @ 23:40:36
(Профил | Изпрати бележка)
"...И докато човекът
гълъбите храни,

гълъбът във него
хляба си раздаде."

Великолепно си го изразил, приятелю мой! Цяло есе може да се напише по тези твои думи!
Радваш, много!!!
{} {} {}


Re: закуска за криле
от sia на 04.06.2016 @ 15:40:36
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво е, приятелче, много хубаво!
И ме накара да си спомня /някой ден ще ти разкажа/,
как дълги години хранех на терасата си гарги, гълъби,
гургутки. Накрая идваха врабчетата. А аз ги наблюдавах,
понякога много дълго... Чувствах зле, като се сетех за тях,
след като напуснах квартирата. Защото бяха свикнали да ги храня.
Но се утешавам с мисълта, че имат криле...
Все има "развети покривки", които посипват "закуска за криле".
Благодаря!


Re: закуска за криле
от felisia на 18.11.2016 @ 07:48:20
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че коментира мой стих, за да мога да попадна на твоите стихове по този начин.
Това, което прочетох в момента ме остави без думи...
За мен е Дежа Вю, цялата картина, която опиваш.
Много силна емоция с която майсторски заразяваш всеки, който прочете.
Едно голямо и искрено Браво!