Здравей, мила моя! Очи повдигни си и виж -
дъга седемцветна в небето сияе.
За малко поспри се, опитай да хванеш,
сълзите на Слънцето, пролетно-радостни.
Поспри се! В полето се гонят слънчеви зайчета.
Цветя, пеперудено-нежни, наглед безучастни,
слънчево-цветно ни мамят, подобно амурчета.
Поспри се! Чуй на прибоя гласа водораслен,
шепнещ: - Поспри се и вгледай се в мен.
Ще те обгърна с вълни кадифено-солени,
и ще те върна в мигове нежно-копнежни.
Скъпа моя, почакай! Не тръгвай веднага!
За тебе послание имам, любима:
Когато омръзне ти по света да се скиташ,
Поспри се, обратно назад погледни!
Върни се без нищо да казваш -
аз пристан за тебе ще бъда!