автор: apostola

Душата от жега се пука
и времето спира по пладне.
Ще имам ли днеска сполука
или пък савака ще падне?

Ще падне прегърбен денят ми
пред залеза вече надвиснал.
И рано ще дойде сънят ми
на лунна пътека увиснал.

За кратко назад ще се върна
към моето детско начало.
Години накуп ще прегърна-
за тях ме е време венчало.