автор: marisiema

Пусни горчилката да пада
като утайка в чашата с кафе.
Поемай жадно само аромата
и топлината в своето сърце.

Докосвай хубавото с жадни устни,
погалвай мекия му, нежен вкус.
И нека никога да не изпуснеш
мига да грабнеш бодрия му дух.

Горчилката да дреме долу жалка.
Животът ту е черен, ту е бял!...
Но пролетните аромати чакат -
поемай, щом с душа си ги видял!

Подреждай във сърцето красотата
като огърлица от светещ диамант.
И нека в тинята да гние грозотата -
завистници, лъжци( зловонна смрад).

Не може в локвата да расне цвете.
Там крякат жаби и мухи бръмчат.
(Какво от туй, че във обърканото време
се чува крякането им откъм върха?...)

Красивото е чисто, скромно, тихо.
То не крещи, а като звезда блести.
Излъчва светлина и радост жива
завинаги! Изгрява, свети и мълчи...