автор: marisiema

Нозете ми изтръпнаха от ходене,
надраскани от грапавите пътища,
от стръмното, задъханото бродене
по хлъзгавите, свличащи се долища.

Очите ми изтекоха, жадували
далечните и волни хоризонти,
от нощното, изгарящо бодуване,
от зоркото внимаване в завоите.

Ръцете ми отслабнаха от даване,
а казват, че свещено е да даваш.
Сега, във моето последно плаване
едва ли в мен светеца ще познаят...

Сърцето се "насити" от обичане,
за сетен път изстискано до капка,
отслабнало от ускореното си биене -
затихва, или като за последно трака.

И вече вън от строя и без сили,
с мечти, миражи бледи, недостигнати,
захвърлих пориви и стъпки живи -
на гарата последна съм застинала...