автор: ivliter

Една самотна къща в планината се белее в далечината сред кипналата пролетна зеленина. В долния край на голямата ливада, сякаш напъдена от града, сякаш недопусната в царството на буковата гора над нея. Самотна бяла къща, слънчев отблясък в зеницата на
планината. Гледам я и се питам кой ли се е опитал да избяга чак там от суетата на града, от проблемите на света, или може би от себе си самия? Там, в тишината и красотата на природата. Но можеш ли да избягаш наистина от света и от себе си? Светът ще те намери където и да си, а раницата с радостите и тегобите неизменно ще виси на гърба ти.
За да потвърди думите ми един реактивен самолет е проточил дългата нишка на своето намерение в бистрото небе над хребета и с шума на двигателя си се е насочил право към нея. Къде ще избягаш, къде можеш да се скриеш в днешно време? Животът винаги ще те намери.
Под червения покрив на къщата червенее навярно нажежената амбиция на един самотник, на един отшелник, и в огнището му гори все пак огънят на надеждата, че нещо ще се промени и ще доведе нещата до един по-добър край.
Къщата – пулсираща топлина в шепата на планината, отхвръкнала искрица от огъня на живота в пустошта, за да я насели с емоции и очакване. Тя сякаш иска да напомни, че където и да отидеш, никога няма да бъдеш сам, че винаги ще се намери, дори и в най-забутаните кътчета на света, кой да ти помогне, да ти подаде ръка в момент на изпитание.
Къщата – крепостта на неутолената жажда към красотата, към непознатото, към още неизпитаното, и неизживяното, към предизвикателство да надскочиш себе си, да откриеш кой си всъщност и колко струваш, разчитайки единствено на себе си, да превъзмогнеш неудобствата и обстоятелствата, за да се почувстваш горд със себе си от това, че го можеш, че си го направил…
Ненатрапчиво тая върви с мен по стръмната пътека, и макар от разстояние е моят спътник в изкачването. И е моя упорна точка.
И докато я гледам си мисля за това, че и самият аз съм тук като една отдалечена къщичка в планината, приютила под покрива си вярата и надеждата за едно по-щастливо и красиво бъдеще, покрив и подслон за страстите в душата, за неспокойната ми мисъл, която ме е довела в този дивен кът на родната природа.