автор: rajsun

Небето днес ми е на гости,
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.

Нарочно, за да бъде мое,
се е смалило.
И пак сърцето ми не може,
и пак – безсилно.

А бях го молил. За какво?
Дори не помня.
И отчуждено, и добро.
Като икона

без дух, без образ.
...
И само нимбата се вижда.
Огромен облак.