автор: daik

Отново ли тъга?
Върви си.
Ти натъжаваш другите
Не мен.

В абсурдното когато съм улисан
и в счупения от тревоги ден,
до оцеляването сложен,
от спомените изморен
Ако можеш
ти други избери,
при другите иди
и направи за тях да се тревожа.
За прецъфтели цветове не дали плод,
за празните гнезда,
за къщите без покрив-
без живот
За казаното "не"
И съжалено "да"
...
Тъга, когато си отиваш
оставяй под черджето
метал от дланите изстиващ
-от моята врата ключето.