автор: liulina

Днес възражда се народът,
отново спомнил от къде,
извира неговият полет,
към знание и светло бъдеще.
Така отново някак плахо,
кирилицата надига глас,
от екрана на латиница ми маха,
младостта в профил и в анфас,
ще видим ли на българското краха?
С какво народе възродени,
ще се гордееш някой ден,
ако децата от екрана заблудени,
на субкултурата са в плен?