автор: severka

Нашепваш ми тихо за нещо с ресници
като струни на арфа - акорд след акорд.
С мелодия лунна в любов ми се вричаш,
създаваш в душата нечуван комфорт.
В плен съм на твоите буини фантазии.
Усещам на пръстите нежните танци.
Тръпка любовна в сърцето полази -
изчезват за страстите всякакви граници...

10.08.2014 г.
Из сборника с любовна лирика
"От първо лице", София, 2015 г.
Петър Пенчев