автор: veronikas

... А по-нататък,
в края на съдбата ни,
небето се покланя до очите ни.
Животът е красиво петолиние,
макар да не звучи съвсем по нотите.
И не е тъжно –
само слушай звуците.
Гнездата са пропели под чардаците.
Крилете не тежат дори през зимата.
Тежи небето, кацнало по жиците.
А по-нататък,
малко след надеждата,
вървим, едва допрели световете си.
И не е страшно –
само виж в очите ми…

Превърнали сме се един за друг в убежище…