Разказвай ми за тъжната съдба.
За другото досещам се самичка.
Къде умираха мечтите без следа,
бленувани и волни, напористи?
Къде погребваш другото си "аз",
когато се усмихваш през сълзите?
Къде потулваш яростния гняв,
когато разговаряш със лъжците?
За болката разкъсваща кажи,
за спомените, бликащи и жарки,
за нощните кошмари и беди,
за грешките, които само Бог е знаел,
за стъпките опасни по ръба,
за воплите, подтискани дълбоко,
за пътища с примамливи лица,
внезапно свършили в скали високи!...
Накрая разкажи за любовта,
за дългите, самотните си нощи,
застинали във страшна тишина
и как със тях сбогуваш се немощна...
Разказвай ми,душата разтвори,
как с мъртвите си страсти се събуждаш,
за яростта, която нощем те души...
А другото - сама ще дорисувам...