автор: dbutanski

Та, животът си и тъй отива -
с много жажда, мъка, но не бива...
То е знайно и природно тайно,
но у нас е нечовешки, брайно!

Всеки гледа другия да смаже -
да го счупи, гътне и омаже,
та да иде той отгоре бърже
и с облаги си властта обвърже.

- Ето, туй е непростимо, братко -
ясно е, познато е и кратко,
и за да има ни и утре, - знай:
Не търси изгоди и не вземай пай!