 |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Съзвездие в пропуканото небе на сърцето" | Вход | 19 коментара (74 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от daro на 26.05.2016 @ 12:48:42
(Профил | Изпрати бележка) | напушено стихо, сестро - понадиплено оттук-оттам - нещо като събиране на сочни целувки(може и сърдечни ябълки) между няколко опъвания на "масура" ;)
...иначе ти винаги успяваш да ми килнеш небето и то да се излее в ямките от копитата... ноооо нещо не ме заговаря това ти съзвездие от зазъзнали думи от горещи ръце :)
|
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от tearfly на 25.05.2016 @ 21:49:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Докато те чета и в ушите ми дрънчат думите "има ме, когато те няма, твоя съм вечно", долавям една тежка телесна повреда - ослепяване, накуцване :P и едно разранено "вътре в мен", което иска още от същото...е може ли такива лабиринти?, нямам търпение за визуализация на следващото ти словесно съзвездие, mariq-desislava ...накъдето и да ме завъртиш - натам ще тръгна и натам ще гледам... |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от libra на 24.05.2016 @ 20:44:05
(Профил | Изпрати бележка) | а от предишните ни болки се раждат коне
и галопират в различни посоки
когато си тръгват
от звездните ти рамене.
всички болки и стари и не, да си отиват и в небето на сърцето златна светлина да се появи и да се родят нови звезди :)
|
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 24.05.2016 @ 20:34:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Хееей, Деске! Много ми хареса това скрито любовно обяснение :))))))))) От девет кладенеца вода вадиш, въртиш, сучеш, усукваш, заобикаляш, ама си е влюбена лирическата. Нищо, че е уморена и неусмиваща се. Красиво описана взаимност, необходимост, заедност. А този кротък и безмълвен закрилник ми е много симпатичен :))))))))) Абе въобще, хубава двойка сгушени коне ;)))))))))) |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от sia на 24.05.2016 @ 15:30:11
(Профил | Изпрати бележка) | Аз не знам какво да кажа, освен че, след дългото ми
отсъствие, тази ти поезия и в частност това, под което пиша,
ми харесват повече от предишните. Това е.
Отново ме докосна mariq-desislava, прекрасно е /си/. |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 23.05.2016 @ 18:02:42
(Профил | Изпрати бележка) | А мен, Мери-Дес, препрати към "Нощем с белите коне", после към непреходността на извечната любов, която (почти винаги) има пробойни по корпуса си, но устоява на бурите. Казваш, не било поезия.... Мисля, че е поезия, но не всеки е готов да се докосне до словата ти. А като се докосне, да прехвърли твоята конструкция през своя взор....Абе, казвала съм ти и друг път за сюр-реализма в написаното от теб.
Продължавай! {} {} {} |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от gitchka_gramatikova на 22.05.2016 @ 23:35:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Мисля, тия коне вместо да зъзнат на нечии звездни рамене, да загалопират- и да повдигнат свлеченото небе на нивото на хоризонта на взаимните посоки. Така ще е хем по-светло, хем споделено😊 |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 22.05.2016 @ 01:22:10
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Коментирам първосигнално..Усещането ми е...като да съм чакала в дъждовна вечер на някаква спирка някой дълго, вече мокра и зъзнеща, когато този някой идва с най- сериозните си и неразгадаеми очи и тръгваме нанякъде заедно , еднакво премръзнали към...нещо , което трябва да изпълним...Като съзаклятници.. В нещо повече от нас...
... в пропуканото небе на сърцето...
Запазена марка са ти 2 в 1 стихотворенията, факт. В заглавието има един ненаписан джоб с по- дългата част...:) |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от shrike на 22.05.2016 @ 00:09:07
(Профил | Изпрати бележка) | Този текст е бременен с много въпроси и само на пръв поглед изглежда, че дава отговори. Направи си тест. ВЕДНАГА! Блазе ти :-)
Пак ще го чета.
Много ми е зъзнещо. Не мога да се науча да обичам отсъствито на дракони. И стрелям, стрелям по небето с прашка. Докато напукам звездите му и погълна и последните стъклени отломки. После рисувам с език по небето огнени съзвездия.
П.П. Ако се появи нов потребител с ник уроборос, да знаете, че съм аз. А сега излизам да поцвиля в ноща и да поразмишлявам как се откъсват ябълките от сърцата на любимите. |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 21.05.2016 @ 23:07:33
(Профил | Изпрати бележка) | Извисих се, някак си...
сякаш е писано за мен, ех да беше
какви рамене щях да изпъна,
като крилата на Аполон бляскави
и портата на Гибралтар
нямаше да ми се опъне
и стените на троя нямаше да чакат
дървен кон... ех |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от MN на 21.05.2016 @ 17:25:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Не е от най- моята поезия..., но се е получило интересно :-) Поздрави! |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от MN на 21.05.2016 @ 17:23:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Не е от най- моята поезия..., но се е получило интересно :-) Поздрави! |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 21.05.2016 @ 14:26:30
(Профил | Изпрати бележка) | Това ти е направо разкошно! Ама разкошно, ти казвам :)))
Само Shrike, не знам как ще реагира на зъзнещите коне :)) А ти си римувала тук - коне с рамене! :)))) Съзвездието, предполагам, че е Дракон? ;)
... докато съвсем на мравки заприличахме
(така го прочетох и ми стана много смешно)
в опитите смешни поне да се обичаме,
някак успяваме всичко да направим грешно...
Леле, какъв раздърпан (разкъсан ;)) коментар нашляпах... Но ти ме разбираш, нали :)) |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 21.05.2016 @ 13:52:19
(Профил | Изпрати бележка) | И грешното, и святото...
Браво! Светли празници, Дес!!! |
Re: Съзвездие в пропуканото небе на сърцето
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.05.2016 @ 11:32:00
(Профил | Изпрати бележка) | "Ослепя смеха ми внезапно" ... На мен ми онемяха устните, след подобно начало...
Има такива мигове, гушат се доверчиво в нечии звездни рамене, ако притихнеш и се загледаш, а после отминават по звездната пътека.. и се сгушваш ти :) |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 462
ХуЛитери: 4
Всичко: 466
Онлайн сега:
