автор: dido080

Долината преди Епивир е място, в което нашият герой
непрекъснато ходи, за да вижда знамения...

Не исках да спирам
нямаше жерави
които
да стоплят очите на възела
свързващ
плътта на пустинята с тази
на ястреба
дъха на овена
с този
на рибите блатни
тръгнал пеш
към далечно знамение
в долината преди Епивир
аз отново се взрях в страховете си
във всичко
което
ми тегнеше още
какво откриваше сетният ден?
сричка на цвете
в гръбнака скалист
на притчите стари
спътник с ранени нозе
разбрал че безмерно
е всичко
което ни пари
глас в кръвта
на безименен бряг
кости зелени
в рачешки орбити
пуснали корен
солта на моряк
в неродената
есен над мен
листопад на старица
в костта на пчела
по-студен
от писмо на езичник
в голотата на къща
вплитащ дързостта
като граничен пръстен разлистен!