автор: genab

Ние бяхме бедни младоженци,
без халки, без сватбен ритуал.
Беше криза.Нямахме претенции
ни за шаферки, за шлейф или воал.

Бяхме с ежедневните си дрешки -
той със ризичка, аз с рокле -плисе.
Няма музика, нито сватбари тежки.
А и Менделсон при нас не спре.

Просто се разписахме в съвета,
както се разписвам за аванс.
В джоба ни търкаляха се дребни,
недостойни и за ресторант.

Ала бяхме мпади,млади, млади,
с кумове Южняк и Пролетта.
Радваха се улици и сгради:
"Хей Любов, добре си ни дошла!"

Върнахме се в нашата мансарда
в малко дворче натежало в цвят.
На хазяйката зюмбюлите окрадохме
за букет със сватбен аромат.

Нашето стайче от шест квадрата
с маса, стол и окуцял креват
не подменяме и за фрегата,
даже с Елисейския палат.


А прегръдките ни, на вселена равни
с каквми пръстени да подменим?!
Втурна се Южняка:"Богоравна,
с вишев цвят воала ти стъкмих!"

С пет картофа и две сухи чушки
изгостихме се, като на пир,
Щото готвихме я на любовен огън
вкусната картофена яхния..

Тежка криза пак ни е смутила.
Дайте свободата на духа.
На живота жизнената сипа
е заключчена във любовта.


май, 2016 Гена Белякова