автор: libertasanima

Стиснати между листите,
между траверса на мислите,
между твърди корици,
драпат стиховете – сирийци.
На границата между войната,
дават си буквите,
за да ги пуснеш в страната,
после си сменят езика,
за една риза и за два терлика.
Накрая абдикират в Германия!
Два стиха останах без послания,
и от тук нататък съдбата е ясна...
От толкова стихове
страната остана безгласна.