автор: Marisiema

Във душата си трупаш,
сякаш пласт върху пласт,
неизречени чувства,
звезден прах, листопад.

Трупаш дълго мълчание,
уморени мечти
и победи, страдания
в пътя дълъг, горчив.

Трупаш вик неизлитнал,
вопъл, мъка и грях
като пепел изстинала,
скрила смелост и страх.

Само дим от цигара,
мръсен, тъжен, горчив,
тихо вие се, гасне
в свода - син пепелник.

Вече стар и замиращ,
време, влака изпуснал,
стреснат, просто разбираш -
да си жив е изкуство...