автор: apostola

Синът ми вече е в Европа.
Напусна нашата страна.
Решил е вече там да тропа
и да купува там храна.

И друго слънце да го грее,
че хляба там е друг на вкус.
И друг там вятър да му вее
перчема посребрен и рус.

На час със еврото му плащат
и тъй събира някой лев.
Роднините хабер му пращат
да бъде здрав- да му е кеф...

Но той тъгува за страната,
макар, че там е със жена.
Страхува се от сатаната
дали гради му и стена.

Сънува своята Родина
и слънчевия морски бряг.
Дано се върне от чужбина
оттам- насам във следващия впряг.

Но сещам се за нещо важно
във този малък свят един.
Във време мрачно и продажно,
дали ще го дочакам моя син?