автор: Perpetuum

Преди години срещнах един странен човек, който сподели историята си:
- Като гледам отражението си в огледалото, каза ми той, понякога имам усещането че там е оригинала, а аз съм неговото копие... Изглежда налудничаво, нали, но чувствам по този начин: не аз се движа- то ме повтаря; а сякаш обратното... Страхувам се, че някой ден ще поиска от мен да извърша някакво престъпление, може би дори да убия някого...

Не знаех какво да му отговоря. Беше ли с всичкия си или пък бе разтревожен душевно от нещо? Повече никога не го срещнах. Но след време случайно разбрах какво се е случило с него- самоубил се. А аз съм единственият, който знае защо: огледалният му образ е заповядал да го направи.


Посвещава се на Шарл Бодлер (1821-1867), `Цветя на злото`- стихове в проза, както и на Оскар Уайлд (1854-1900)- `Портретът на Дориан Грей`