 |  Трябва да погледнеш една жена
сто пъти
преди да можеш да кажеш че я познаваш,
да погледнеш очите и,
когато слънцето
прогаря оранжеви отблясъци
в небето,
а после ..
да си представиш как ще се усмихне
срещу широко отворения прозорец и вятъра,
между онези полу-прозрачни граници
между реалноста и рая
.. трябва да имаш сто начина
да си представиш погледа на една жена,
за да можеш да я видиш,
онази скрита надежда преди да целуне
за първи път,
или уморените и ръце
превърнали цялото безредие
в онова което наричаме дом,
и после, .. после тъмнината
в нощите когато не заспива,
загледана в равномерното ти дишане
Трябва да погледнеш
сто пъти в една жена,
преди да можеш да я познаваш
защото тя започва да живее в този
твой поглед през нея,
защото ти живееш през двете и ръце,
трябва .. и после може би да допишеш историята
тихо, на брега на морето, сам, и да вярваш
че живота има смисъл докато
дописваш историята за нея ..
Публикувано от hixxtam на 18.05.2016 @ 07:45:01
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| " .. И после" | Вход | 4 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: .. И после
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2016 @ 17:34:17
(Профил | Изпрати бележка) | | За да напишеш това, трябва истински да обичаш жената, която си погледнал сто пъти. Да си заживял чрез ръцете й, а тя чрез погледа ти. Браво, човече! Много красиво признание! |
Re: .. И после
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.05.2016 @ 17:37:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Красиви думи... Зная (логически), че е възможно, но иначе не мога да повярвам (чисто емоционално), че някой днес може да напише... а още повече да изпита написаното по този начин. (Явно на скептицизма ми му трябват такива стихове :) |
Re: .. И после
от shrike на 19.05.2016 @ 21:04:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Наистина красиви. При мен пък е точно обратното - вярвам всеки път в чувствата /чисто емоционално/, но зная /абсолютно логически/, че са невъзможни. ...И после се дописвам в пясъка. До следващата вълна. Ето. Изпълва дробовете ми до предел. Отново. |
]
Re: .. И после
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.05.2016 @ 17:29:21
(Профил | Изпрати бележка) | А истината е по средата? :)
Но с годините вътре в нас са се образували области на аномалии, които ни притеглят към различни (за всеки човек) крайности. |
]
Re: .. И после
от shrike на 20.05.2016 @ 17:37:01
(Профил | Изпрати бележка) | Истината е анадър куесчън ъф май майнд :-)
Абе образували са се те :-) Аномални сме по дифолт. Поне аз :-) Пък се раждаме всички за/от любов, уж? Но ти това имаш предвид всъщност. Само дето го именуваме различно. |
]
]
]
]
Re: .. И после
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 18.05.2016 @ 17:16:17
(Профил | Изпрати бележка) | А на 101-ят поглед, тя ще срещне очите за първи път, според нея и ще каже, че:
- не те познава и се чуди кой си ти;
- че не може да спи от неравномерното ти хъркане;
- че трябва да затвориш прозореца, защото от вятъра я заболява главата;
- че докато си обикалял 100 години през пустинята, мислейки, че най-сетне си намерил оазиса на живота си, тя е гледала на теб като поредната камила;
- че скритите ти надежди я уморяват, а целувките в тях я плашат;
- че докато си мислел, че изграждате дома, тя е гледала на него, като на поредната мода;
- че всяка нейна усмивка, която е прогаряла душата ти, всъщност е бил нейният начин да прикрие още една отегчена прозявка;
- че докато си мислел, че тя е пясъкът, по който рисуваш сърца, тя е била вълната изтриваща ги, без дори да ги погледне;
- че докато, тя е била смисълът, ти си бил поредното стъпало по стълбата на нейният живот;
Такива едни мисли, докато наистина стоиш сам и се чудиш как да закърпиш прокъсанато си сърце...
|
]
Re: .. И после
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.05.2016 @ 15:33:11
(Профил | Изпрати бележка) | | :))) То пък, кой ли се радва да му пипаш из душата :) |
]
]
Re: .. И после
от mariq-desislava на 18.05.2016 @ 09:21:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Безкомпромисно искрено пишеш, чак ми засядат дълбоко в сърцето думите ти. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 794
ХуЛитери: 3
Всичко: 797
Онлайн сега:
