автор: tvoiapoznata

Събранието се състоя точно в 18.00 часа. Всички, които успяха да дойдат се събраха в заседателната зала. Марк още го нямаше, както и Нейтън, който щеше да дойде с него. Малаков, обаче вече чакаше, заедно с Дея, Андрю и Сергей. Имаше още двама, които Лилия не познаваше. Боян също се беше върнал. Тя се спусна към него, изненадана.
- Здравей, Бояне, оставил си Турция?
- Не точно-усмихна се той-връщам се след месец на пост.
Боян беше заминал с Малаков, като независим наблюдател в Турция и служеше за свръзка в страната. Лилия не го бе виждала много години. Мъжът пред нея се беше променил. Беше добил суровите черти на истински боец, държеше се сдържано и авторитетно. Лилия го потупа по рамото приятелски.
- Радвам се, че си отново в редиците на Академията. – Боян поклати глава.
- Само за малко, предстои ми прехвърляне при Марк.
- Действащ агент?
- Действащ агент – Боян изкозирува на жената, след това я прегърна сърдечно. – И аз се радвам, че се включи в редиците на Академията отново, шефе.
- Да – Лилия промърмори – Много хора ще са доволни от това.
- Много важни хора, Лил! – Лилия се въздържа от коментар и се усмихна сдържано.
- Още не е решено, че ще остана. Но явно никой не обръща внимание на това.
Всички се бяха събрали вече около масата и Лилия реши да не протака. Кимна на Андрю и той директно зададе най-важния въпрос.
- Какви са ти плановете с малката?
- С малката? – Лилия отново се усмихна, но в усмивката й нямаше топлина.
- Ще я превъзпитам.
- Как?
- Ще я тренирам, Андрю, как иначе?
- Не мисля, че е много уместно. – Андрю започна да върти чашата с вода в ръката си. – Лил, тя е още прекалено неопитна.
- А аз съм професионален убиец. – довърши мисълта му Лилия все още усмихвайки се.
- Знаеш какво имам пред вид. – Промърмори Андрю сърдито.
- Не, кажи ми, моля те, какво те притеснява?
- Притеснява ме, че ще вдигнеш летвата прекалено високо. Роуз е още дете. Не й отнемай тези години!
- И аз бях дете, когато ме оставиха в ръцете на Алек.
- Там е проблема, Лил! Ти беше на 16. А като възпитател, определено не си Алек. – Въпреки резкия тон на Андрю, Лилия не реагира, слушаше го внимателно и спокойно. Никой не смееше да се намеси в разпрата им. Всички знаеха, че Андрю има всичките права да се разпорежда с живота на детето. Самата Лилия му ги бе дала, когато остави Роуз на грижите му и си замина преди години. Андрю беше готов да се бори с нея. И я нападна веднага.
- Алек беше строг и търпелив учител. А ти беше много по-буйна от Роуз. При теб се налагаше да се приложат по-строги мерки.
- Ти пък много знаеш, беше ми съученик, не учител.
- Прав е, Лилия, всички знаем, че е прав. – Малаков наруши диалога им спокойно но твърдо. И с това предизвика нежна усмивка на лицето на Лилия. Малаков се беше оттеглил от активна дейност. Радваше се на старините си в Академията и заемаше почетно място в управлението й. Сега, след като Алек не беше сред живите, а от скоро и Михаил, Малаков се очертаваше като най-опитния кадър в школата и всички се съобразяваха с това.
- Да – Лилия поклати глава. – Бях по-буйна. И Андрю е прав. Но не съм извършвала практическо убийство, не е ли така?
- Лил, надали Роуз е смятала, че инструкторът й няма да успее да парира удара.
- А почувства ли се виновна, след като видя състоянието му? – Андрю млъкна сконфузено. Лилия беше постигнала каквото искаше. Сега се обърна към Малаков.
- Ти сигурно ще ми дадеш съвет. Как да се оправя с малката?
- Остани при нас!
- Разбира се.
- И без сарказъм, моля те. – Въздъхна за пореден път възрастния мъж. - Остани в школата, свикни с живота тук. Ивестно време не прави нищо. Успокой се, опознай детето. И след това я тренирай. – Андрю се загледа упорито в чашата си. Тази чаша се бе превърнала за момент в отдушник на агресивното му състояние. Думите на Малаков бяха мъдри, но той трудно щеше да приеме Лилия да обучава Роуз. Малаков продължи. – Знам, че е неизбежно. Но Андрю също има право. Алек те следеше от раждането ти. Познаваше и характера ти, и физическия ти потенцил. Ти? Лил, не знаеш коя е Роуз. – замълчаха за дълго. Въпреки импулсивния си характер, Лилия се замисли върху решението си. Обходи с поглед всички на масата и накрая проговори твърдо без следа от досегашната й ведра усмивка.
- Ще остана тук, като гост на Академията. Ще се заема с тренировките на петокурсниците, ако ми позволите. И ще опозная Роуз.
- Възнамеряваш ли да поемеш управлението на Академията, след време? – Дея сякаш се страхуваше да зададе този въпрос. Лилия я погледна прямо.
- Не. Не за сега. Вие с Андрю се справяте отлично. Аз ще се отдам на Роуз. Това е единствената причина да се върна тук, и всички го знаете много добре. – Приближените й кимнаха в знак на съгласие. Лилия погледна Андрю право в очите и заяви.
- И още нещо. Ще кажа на Роуз коя е при първа възможност. – Андрю реагира на секундата. Очите му потъмняха и стисна здраво дръжките на стола си. Дея му хвърли убийствен поглед. Сергей също го изгледа строго. Андрю успя с неимоверни усилия да се овладее. Гласът му прозвуча глухо и предпазливо.
- Сигурна ли си, че го искаш? – Сега, когато беше готов да слуша, Лилия започна да му обяснява с по-спокоен тон.
- Тя е силно момиче, сам го каза. Ще се справи с новината. Освен това е наложително.
- Наложително! – Думите на Андрю бяха изпълнени със сарказъм.
- Да, Андрю. Сами не си давате сметка как ме гледате, откакто съм стъпила в двора на Академията. И най-малкото дете тук ще усети с какъв респект се отнасяте към мен. Всички вече знаят, че по някакъв начин съм свързана с Алек. Та аз спя в апартамента му, за Бога. – Лилия продължи твърдо. – Децата са умни. Скоро ще усетят, че има различно отношение към Роуз, не можем да ги надхитрим. Освен това съм сигурна, че не се и налага. Тя има право да знае кои са корените й. Няма нужда от повече защита и анонимност. Време е да се научи да се защитава сама. – Андрю въздъхна тежко, но кимна с глава. Знаеше, че Лилия има право. Просто му трябваше време да го приеме.
Скоро съветът се разпусна. Хората си поговориха още известно време непринудено и се разотидоха. В залата останаха само Лилия, Андрю и Сергей. Седнаха близо един до друг в единия край на заседателната зала и се гледаха дълго без да проговорят, усмихнати, с ръце една в друга.
- Много ли си уплашен? – Лилия първа наруши тишината, като се обърна към Андрю. Сергей се надигна да донесе бутилка уиски. – За добре дошла – оправда се той, като остави Андрю да се цупи. Андрю го пренебрегна и се обърна към Лилия.
- Не съм уплашен, Лил. И наистина се радвам да те видя. Толкова много, че нямам думи. Но искам да внимаваш с дъщеря си.
- И аз това искам.
- Те са различни. Децата са различни. Живеем в мирни времена и подготовката им не е толкова военна, колкото нашата беше.
- Това и сама го виждам и може само да ме радва, скъпи. Ще бъда внимателна. Най-вече по отношение на Роуз. Ще я пощадя с тренировките, но няма да пазя тайни от нея. Тя ще разбере. Ще разбере, че като майка, която е още жива, единствена аз имам правото да разкрия истината за потеклото й, и за обстоятелствата около моето изчезване.
- Това не е тайна. Всички знаят защо изчезна.
- Добре. Няма да го оспорвам.
- Има и нещо друго.
- Какво?
- Тя може да те изненада. Да те нарани когато най-малко очакваш и където най-много ще те заболи. – Лилия се усмихна широко.
- Мен ли пазиш, стари приятелю?
- В момента ли?
- Аха.
- Теб!
- Трогателен си, но мога и сама да се пазя.
- Тя ти е дъщеря. Не искам да те наранява. Склонна е към жестокост, не забравяй!
- Андрю. Изправяла съм се и пред по-страшни хора от някакво си 14-годишно момиче. Не се притеснявай за съвестта ми, не може да ми каже нещо, което вече да не знам. И определено няма да й позволя да ми се качи на главата. Да, тя ми е дъщеря, но преди всичко е наследник на фамилията Лори. Няма да позволя да потъпче семейната памет. Главно и единствено в името на баща й. – Андрю се успокои, обърна се към Сергей и го погледна начумерено.
- А ти? До кога ще ни правиш компания в Академията този път?
- Докато Лил има нужда от мен. – Лилия го погледна лъчезарно. –Така ли? Моите верни рицари. За къде съм без вас!
- Не сме те поступвали наскоро. Не знам на какво ниво си. – Сега и тримата вече се смееха.
- Да, прав си скъпи, след всичките глави които съм отнела... може и да се нуждая от някой и друг урок. Няма втори като вас.
- Добре! – Андрю се тупна по краката. – Продължавайте да се хвалите един на друг. Аз отивам да си почина.
Когато останаха сами, Сергей изгледа закачливо Лилия.
- Е? Готова ли си за малко тренировка? – тя му се усмихна широко.
- Винаги!