автор: apostola

Отминаха дните на жадни целувки
и вечери нежни на страстна любов.
Далечни ни бяха и всички преструвки,
играта на думи със привкус на лов.

Замесвахме често и други в проблема:
мечтаехме даже за чуждо легло.
Игрите любовни си бяха мехлема
за вечното земно човешко тегло.

Във златната старост с коси побелели
изглеждаме мъдри от всички страни.
Със спомен за младост и всичко видели,
в телата ни топли се раждат слани.

Горчивото вино отдавна изпихме
и няма от него най- малка следа.
Душите си вече със миро измихме
и свикнахме, божем, с домашна среда.

И няма интимност, но Обич остана
във старите- моя и твоя- души.
И дружба взаимна на двама пристана,
и никой не може сега да греши.