Очите ти, гласът ти, думите... Къде да намеря още такива?
Кой друг би могъл да ме накара да застина и да се изгубя в тях, загърната в нежна като паяжина пелерина? Толкова обикновен и истински, неподражаем и недостижим. Дойде, за да останеш в мен и все да ми напомняш, че без теб светът е твърде беден, хром и чужд. Не си отивай, обич моя, не ме оставяй още... Искам просто да съм с теб и да мълча, опряла чело в силното ти рамо. Не ми е нужно много, само дума-две и топлия ти дъх, проникващ ме изцяло. И нека щастието бъде с теб, при мен само да останат тези разтопени цветове от ласки и едно завинаги отдадено сърце.