Пак е нощ и не мога да спя.
Къщата отдавна утихна.
Във мрака лежа и премислям,
поредния отминал ден.
Моята муза няма я вече,
сякаш нивга не бе.
Замина, отлитна, тъй надалече!
Другиму муза да бъде.
Нека лети си, свободно, на воля!
Няма след нея да бягам.
Обратно при мене със стих ще я викам
и знам, че ще я дочакам!
Тогава отново със лека ръка
и сърце, пълно със радост,
словата ще нижа отново така,
както в изтлялата младост!