Животът е като стълбище безкрайно.
Когато се родиш , падаш на първото стъпало,
дробовете ти се пълнят с въздух, душата търси покой...
Виждаш силуети странни и същества непознати.
Надвесват своите тела и шепнат някакви слова.
Протягат своите странни пипала и те гледат с радост и тъга...
Стъпваш на второто стъпало
вече имаш някаква представа със тебе какво става.
Научаваш истина може би една, че участваш в някаква игра...
Стъпалата стават по - високи.
Стигаш до върха...
Спираш...
Поемаш дъх...
Косъм бял се откъсва от твоята коса...
Обръщаш се назад...Оставил ли си ти следа?