в такива нощи
които люляците правят
виолетови
извиваше се тихия копнеж
от песента на неизвестна птица;
несбъднати минаваха сезоните
и сънища - прастари спомени
разказваха
история...
за един град
където улиците са стръмни и с фенери,
един град, моя любов
нарисуван с пастели,
един град
където хоризонтът блести
на ръба на събитията
и залезите стават изгреви...