Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 509
ХуЛитери: 0
Всичко: 509

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДеконструкция на нежността
раздел: Поезия
автор: elsion

Заключвам изхабеното си тяло.
Понякога в духа ми натежава
тъгата по непостижима цялост...
(Дали не съм ужасен притежател?)

Протритата материя повяхва,
клинично изтънява от умора.
Частиците се завъртяват вяло
по тъжно разпилени траектории.

Пресичат се по безутешни (е)липси.
Родени из къпиновите листи *,
се спускат тънки перлени завеси
по миглите на слепите ми мисли.

Защо да не живея безразлично ?
Да хвърля пясък в старите си рани...
Докато тъна в мрак не ми прилича
да тичам по уханните поляни.

Да чувствам вятъра по кожата си.
По крехките сетивни окончания
и слънчевият трепет остро ножче е.
А всеки полъх - болно обещание.

Заключвам изхабените си клетки.
Безчувствието като дъжд измива
размазания черен грим по клепките.
А после със студа си ме завива.

-----
*"И умножена, болката ми расне,
пълзи като къпинов храст над всичко,
наричано от някои прекрасно..."
Добромир Тонев, "Нежна машина"


Публикувано от anonimapokrifoff на 09.05.2016 @ 09:41:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   elsion

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

17.04.2024 год. / 02:13:36 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Деконструкция на нежността" | Вход | 8 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Деконструкция на нежността
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.05.2016 @ 11:36:29
(Профил | Изпрати бележка)
Заключих надълбоко демоните в мене,
ключа зарових седем стъпки във земята,
но в нощ беззвездна чувам ги да стенат,
душата ми разкъсват и премятат.
Опитвам се след всяко сгромолясване
усмивка неизменна да си слагам,
макар да знам, макар че ясно е -
от себе си не мога да избягам...

Невероятна си, Елс!


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.05.2016 @ 19:51:38
(Профил | Изпрати бележка)
:)
От себе си не мога да избягам.
Полека заобикнах демоните.
Дори на тях понякога облягам се
когато във ума ми всичко стене.
Капанът е до крайности коварен -
ако опитам нещо да направя
например да ги вържа или скрия
и своите ръце в окови стягам,
от погледа на хората изтривам се.

(Не съм, Елл... Затова е стихотворението, колко съм не-невероятна :) Невероятни са много красивите и нормални "други". Аз съм просто сбор от сбъркани вероятности :)

]


Re: Деконструкция на нежността
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.05.2016 @ 21:03:26
(Профил | Изпрати бележка)
Самият аз във демон се превърнах,
потънах в бездните на този ад,
от светлината взор отвърнах,
излях си злобата над този свят...
Сега е мрак и мъртви са звездите,
единствен вятър фучи навън,
на всичко живо заличих следите
и вече е спокоен моят сън...

Другите "нормални" ли са?

DARK MILLENNIUM - Beyond the Dragons Eye... Намерих я - http://www.darkmillennium.de/music/, намери я в плеърчето, ако ти се слуша :))))




]


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.05.2016 @ 23:50:03
(Профил | Изпрати бележка)
Във тъмното беззвездно на перата ти,
където тежък гняв събира сила,
повява ненадейно слънчев вятър.
А някъде дъга се е извила.
(Да свърже в нас небето и земята.)
Обаче плътността не ми достига.
Светът се вкопчва жадно във ръката ми,
а нежният му шепот става писък.

(.... иди ме разбери сега :)

А другите нормално са нормални, да. Поне за някои неща :)

]


Re: Деконструкция на нежността
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 10.05.2016 @ 00:16:07
(Профил | Изпрати бележка)
Във шепата си шепоти събирам,
а под леглото крия страхове,
от мечтите светли абдикирам,
заменям ги за чужди грехове...

Не вярвам в "другата" нормалност. Дълбоко в пещерата си, драконът отвори очи...

]


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 10.05.2016 @ 16:23:17
(Профил | Изпрати бележка)
Във шепите си ти отгледай пролет,
шумяща много нежно под липите,
чудовищата страшни под леглото
хвани ... и погледни в очите

Аз зная ги - те сенки са проклети,
докато само в тъмното се крият.
Обаче щом извадиш ги на светло
- разваляш черната магия.

(драконът от сън събужда се,
готов да счупи огледалото ...:)

]


Re: Деконструкция на нежността
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 10.05.2016 @ 23:03:28
(Профил | Изпрати бележка)

Е, що да чупи огледалото?
Той дракон е, а не вампир...
По-скоро ще намести одеалото,
че му е зле след снощния пир.
- Не помня, изядох ли селото, цялото?
А как ми убива и тоя потир...

Драконите, нали спят върху златни съкровища или вече не е така?

Като написах потир, си помислих за сатир, а после за сатър, а още по-после за:

Един сатир, в ръката със сатър
козички гонеше по целия кър,
когато внезапно се блъсна в катър
и се получи брутален джангър...
Днес козите вече не са му кахър :))

Оф, не ми обръщай внимание :)))

]


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.05.2016 @ 15:48:27
(Профил | Изпрати бележка)
(Не мога да не ти обръщам внимание. Много драконско кръвожадно.... :)))
Обаче аз съм философски дракон, нещо объркан още в яйцето :))

У всеки има тайно огледало
(да бе едно поне, да бяха две...)
Когато се погледнеш - заслепява те.
И мислиш...., че си отражението.

]


Re: Деконструкция на нежността
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.05.2016 @ 01:15:04
(Профил | Изпрати бележка)
Драконите се излюпват от яйца ли?
Прочетох и си викам: "Полудя ли,
Елси?" Та нали тогава всеки атлет,
за сила би поръчвал драконов омлет...

А сега за вътрешното огледало...
Моето е черно и напълно ослепяло,
защото вътре в мен е пълен мрак,
наситен и мазен, като гарванов грак...
Оглозгана напълно от всяка светлина,
зарязана душата ми се сви и залиня
и вече няма свое чисто отражение,
захвърлена в ъгъла, без самоуважение...


]


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.05.2016 @ 09:40:07
(Профил | Изпрати бележка)
Те от яйца се люпят, както пише в книгите :)
Атлетите ще трябва да се справят
с ядосаните драконски родители
(Омлет им се дояло...) И с ламята. :)

(Едната част аз зная, че е мрачна,
но крие се във нея светлина.
Аз виждам я (или пък съм глупаче?)
И в ъгъла протягам ти ръка :)

(Нали знаеш, драконче, аз съм си "полудяла" по принцип... Затова и мен ме захвърлят в ъгъла рано или късно :)

]


Re: Деконструкция на нежността
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.05.2016 @ 18:23:31
(Профил | Изпрати бележка)
Подай ръка и замълчи
и леко аз ще я поема,
пронижи ме със очи
и да хвърлим анатема
на целия околен свят.
Ще бъдем с теб "глупаче",
ти - моят дюлев цвят,
аз - твоето "юначе" :)))))))

Тромоватичко, но тъкмо излизам от тъмния ъгъл, все пак :)

]


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 13.05.2016 @ 19:25:20
(Профил | Изпрати бележка)
светът е всъщност чудно място,
а ние - прах от слънчев вятър...:)
пилеем се по пътищата прашни
и, леки, обикаляме земята.

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=108640

]


Re: Деконструкция на нежността
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 09.05.2016 @ 17:50:13
(Профил | Изпрати бележка)
Какво да кажа с тези изхабени клетки
и за материята изтъняла и протрита,
оправяй макиажа с плътни четки,
едва ли безвъзвратно лодката ти е пробита :)))))))

А пясъкът е само прах в очите,
къде е по-сериозно сол във раната,
тогава ще повярвам на тъгата и сълзите
просмукали се от размазания грим в поляната :))))))))))))

Здрасти :)))))))))


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.05.2016 @ 20:02:01
(Профил | Изпрати бележка)
Солта ще предполага усет
дори на болка, ама все пак...
Аз тук се целя във безчувствието :)
А лодката ми по начало тъне в мрак.

(Но ме радва твоят оптимизъм, ти с твоя опитмизъм - виждам каква бих била, в някой друг живот :)

]


Re: Деконструкция на нежността
от zaltia на 09.05.2016 @ 21:25:04
(Профил | Изпрати бележка)
Ей...приятно изненадан...абсолютли...
Но комент...
Поздравления и Наздраве, elsion!!!


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.05.2016 @ 23:33:53
(Профил | Изпрати бележка)
Изненадата е споделена :)
.. Тя си е баш за наздраве работата :))

(Тенкс, тоест ;)

]


Re: Деконструкция на нежността
от zaltia на 09.05.2016 @ 23:47:33
(Профил | Изпрати бележка)
!!!

]


Re: Деконструкция на нежността
от yoro на 09.05.2016 @ 22:54:57
(Профил | Изпрати бележка)
Познати себеусещания...Не се събират лесно изначално разпилени елементи, но безчувствието е трудно постижимо, въпреки изхабеността. Понякога светлината прониква и на нетипични места, въпреки че облаците са готови всеки момент да я скрият...


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.05.2016 @ 23:39:18
(Профил | Изпрати бележка)
Изначално разпилени... Може би. В сърцето с годините се утаява някакво примирение, че дори да проникне светлина, то ще е колкото да покаже, че нещата са разглобени непоправимо.

(Благодаря, yoro :)

]


Re: Деконструкция на нежността
от Marta на 10.05.2016 @ 08:31:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Висока чувствителност - гранична. Опасна е и води до такива гранични състояния и стихотворения. Не вярвам обаче в деконструкцията...Много ми хареса връзката с нежната машина и къпиновите препратки в твоето стихотворение. Все едно картина - рисува ми се сред къпините една уморена нежност


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 10.05.2016 @ 16:26:49
(Профил | Изпрати бележка)
Гранична е. А в граничността има стаена безкрайност... когато не е опасна.

Това, че не вярваш в деконструкцията някак ми помага.

]


Re: Деконструкция на нежността
от kameja на 10.05.2016 @ 17:33:45
(Профил | Изпрати бележка)
Безчувствието като медитация
изключва сетивата не за дълго,
така зарежда се душата
да може да се върне в светлото.


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.05.2016 @ 15:33:59
(Профил | Изпрати бележка)
Безчувствието като заклинание
омайва сетивата ми за дълго.
Обаче не зарежда то душата ми.
След него става по-изтръпнала. :)

(Благодаря ти за подсещането - медитация звучи като добра идея :)

]


Re: Деконструкция на нежността
от mariq-desislava на 10.05.2016 @ 19:38:56
(Профил | Изпрати бележка)
Заглавието е трепач (със сърдечен сатър:), а съдържанието - много от себе си почувствах вътре, абе, Елси, ти да не си ми сестричка, а да си мълчиш, а?:)))
Това, което те отличава е, че имаш чувство за вътрешен порядък - дори илюзиите ти са подредени и категоризирани, баси.:))) Има хармония дори в хаотичността на търсенията ти.


Re: Деконструкция на нежността
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 10.05.2016 @ 20:03:41
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, хей... Не станахме ли много роднините вече? :)))))))))))
кончета и (дра)кончета...

]


Re: Деконструкция на нежността
от mariq-desislava на 11.05.2016 @ 14:46:23
(Профил | Изпрати бележка)
Нали сме от едно поколение, братче, надушваме се.:)
Чакай да бягам, че Елсито ще ме погне с камъни и дървье.:)))

]


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.05.2016 @ 15:36:56
(Профил | Изпрати бележка)
Голямо семейство ;))) В което дра-кончетата не закачат кончетата, щото си имат мирен договор. Да му мислят останалите животни :))))

]


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.05.2016 @ 15:31:52
(Профил | Изпрати бележка)
(Еха, аз - подредена? Да видим... - да, сухарският ми стил е гадна професионална деформация, зад която прикривам, прибирам прилежно, пристягам хаотичността си :)

Дес, нали знаеш, че многократно сме си се обяснявали в любов, то не е случайно, сестриче :)))
Не зная дали това, което съм скрила (а аз съм скрила, да :) зад думите в стихотворението е същото, за което ти говориш; надявам се - не. Но написаното може да се възприеме от много перспективи, все за онези, които хвърчат в облаците и които плачат вътрешно, докато се смеят външно, когато ги дърпат към земята.

there are wounds that bleed in silence, with aristocratic grace...
https://www.youtube.com/watch?v=7k1TMhUxEgY

]


Re: Деконструкция на нежността
от haboob на 10.05.2016 @ 22:22:36
(Профил | Изпрати бележка)
Тук има форма на киберпънк и биопънк.. търсене, според нашите ширини. Мислех да кажа, че ми е познато, но си признавам, че всеки си го изживява за себе си. Техниката е впечатляваща!


Re: Деконструкция на нежността
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.05.2016 @ 15:42:36
(Профил | Изпрати бележка)
Биопънк звучи интересно като интерпретация. Сега се замислих сериозно - аз аз ли съм биологично, или не съм аз; и дори да не сме толкова напреднали технологично, не сме ли всички поначало модифицирани от мисловните си програми, заложени в нашия биософтуер :)
Благодаря, haboob :)

]