автор: apostola

ЧРД

Още като млад, във себе си се клех
с тебе да живея сто години.
Тъй в сърцето си сърцето ти приех
под небетата ни земносини.

И в душата твоята душа прибрах-
цялата си топлина й дадох.
Още оттогава всъщност аз разбрах:
целият на тебе се предадох.

Ти отвън, че и отвътре ме плени,
и превърна ме във твоя сянка.
С тебе аз стопявах всичките слани...
С любовта не правех аз замянка.

Като дъжд дори над тебе аз валях-
миех всяка твоя малка рана.
Всеки божи ден за тебе го стрелях,
та затуй до днес при мен остана
и през тез години с тебе оцелях!