автор: veronikas

И ако мигнеш, ще се развали
пейзажът, който търсеше с години.
Отдясно си играят две сълзи
в очите на изгубени светулки.
До тях – почти не си личи,
но има път, по който идваш.
Пресичаш друг – на нечии мечти.
И искаш да останеш още малко.
Пред теб обаче предстои
зора, която влюбено разресваш.
Иди до утрото и му кажи,
че няма нищо по-прекрасно.
Иди и остави встрани
две стъпки – да се мокрят във росата.
Отляво трепва нещо отпреди.

Иди и му върни живота...