автор: wingless

В изопнатите вени на дъжда
потича непресъхналата жажда -
отмила пустотата на света.
Но само тишината се преражда.

Потъналото в локвите небе
притихнало във себе си се вглежда.
Забързан вятър сенките подрежда,
преди ноща зад ъгъла да спре.

Защо вървя?Дали ако се спра
и капките в очите ми ще спрат?
А Бог мъчи от другата страна
на още неизминатия път.