автор: ros782

Сътворена да твориш
винаги оставаш чудо
мен в ръката си държиш
в другата си - мойта лудост.
Заслепен от ненасита
аз от погледа ти пия
осъзнал , че в елексира
търся твоята магия.
Чезнещ в твоите усмивки
раждам се със твоя зов
щом събуждаш ме с целувки
щом прегръщаш ме с любов.
По жарава бос бих тръгнал
бих посегнал към нощта
и от нея бих откъснал
с теб за да я споделя...