 |  Стъпка назад, стъпка надясно,
докато мислите станат по-ясни.
Вдишай-издишай... сънно броене,
всичко забързано в теб да задреме.
Чувствай внимателно и наобратно,
докато болката стане приятна.
Няма да мине (Има ли смисъл?),
само че лекарят тъй е предписал.
Поглед нагоре, поглед наляво,
гледай картинките как избледняват.
Слънце строшено, ключ на верижка,
кукла, пристегната в режещи нишки.
Дишай, не спирай. Дишай, заглъхвай,
докато мракът във теб се задъхва,
докато устните бавно извива
(куха усмивка, но ти отива.)
После до прашния тъмен прозорец
чакай небето да ти от(го)вори.
(Няма да мина. Има ли смисъл?
Само че мракът ми тъй е предписал...)
Счупени изгреви,
спомен за птица,
вехто хвърчило.
Шах на царицата.
Публикувано от hixxtam на 04.05.2016 @ 13:26:06
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Забав(е)на терапия" | Вход | 12 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Забав(е)на терапия
от Markoni55 на 04.05.2016 @ 13:50:11
(Профил | Изпрати бележка) | Вдишай-издишай... сънно броене,
всичко забързано в теб да задреме.
Чувствай внимателно и наобратно,
докато болката стане приятна.
това си е точно за мен. Заплювам си го и гледай от утре каква съм свежарка....
Имах чувството че гледам през калейдоскоп. На където и да го завъртя все някакви парченца/ счупени и неравни/ се подреждат по невероятен начин....и се получава, нещо друго, не същото, ама ако не се тръшка толкова човек за цялото, може и с тези трошлинки да си оцвети ценя. Знам ли? |
Re: Забав(е)на терапия
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.05.2016 @ 14:14:23
(Профил | Изпрати бележка) | Тц, не е великолепно - изумително е!! Уж думите при всички са едни и същи, но при теб сякаш всяка има по още няколко значения и смисъла...
"... чакай небето да ти от(го)вори..."
Затворено. Небето днес е във ревизия.
Побърканият алчен бог брои си грешките,
потънал кално в долнопробна хипокризия
греховете си прехвърля към човешките... |
Re: Забав(е)на терапия
от Marta на 04.05.2016 @ 17:00:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Еха! Изтръгна ми се просто - това е умението да изтиктакаш такова стихотворение - като на шега, за забава ( уж)! Вече ми е трудно да се удивя, все по-трудно и рядко нещо наистина ме хваща, а тук има такъв ритъм, който искам да прихвана - игра е.
Само наглед лесна. Интересна всякак!
Поглед напред, поглед надясно -
скупчени облаци, наглед безопасни.
Котка в гърба, до ръката ми мишка.
Дишам, броя. Пиша ти. Пиша :)
Ама много ми хареса!
|
Re: Забав(е)на терапия
от Marisiema на 04.05.2016 @ 19:40:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Сякаш е написано за мен."счупени изгреви, спомен за птица, вехто червило, шах на царицата." Хубава нощ! |
Re: Забав(е)на терапия
от mariq-desislava на 04.05.2016 @ 19:44:49
(Профил | Изпрати бележка) | Их, ако напиша нявга нещо такова, каква поетка ще бъда, малиии.:))) Шегувам се.
Терапиите са с една-едничка цел - да не се изпълняват, ама ти съвсем сериозно си доставяш и отровата, и дозата.:) Нали знаеш, че всичко е отрова, нищо не е лишено от отровност, едната доза прави отровата незабележима.
Бутафорните ми думи издъхват примирено, че не могат да изцъцрят достоен коментар. |
Re: Забав(е)на терапия
от ma_gi на 05.05.2016 @ 13:52:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Шах на царицата си е това стихотворение! |
Re: Забав(е)на терапия
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 06.05.2016 @ 01:03:22
(Профил | Изпрати бележка) | А бой де :)))
Скачай и бягай
тъй ти приляга.
Много му мислиш,
вода ти плисвам.
Време за тичане
и за обичане,
никакво ляво,
никакво дясно,
заминало минало,
напред - прекрасно.
Бягай, че гоня
и шах със коня :))))
Много ми хареса, Елс! Въпреки тъмата в шегата. Поприкрила си я, но се премята. Поздрави, преминавайки с коня :))))
|
Re: Забав(е)на терапия
от zebaitel на 06.05.2016 @ 07:57:58
(Профил | Изпрати бележка) | Многопластовите стихотворения провокират четящия. Като гледам колко много хора са си взели различни частички от твоя текст и са ти написали отговори се забавлявам да се вглеждам в различните гледни точки. Бих искала и аз да мога да ти напиша нещо, но едва ли ще го докарам на висотата на твоето, така че, оставам си с удоволствието да чета и да си разсъждавам!
Дишай, не спирай. Дишай, заглъхвай,
докато мракът във теб се задъхва...
И си избирам тези два стиха за моя си поглед, защото мракът все някога се задъхва, а аз съм непоправим оптимист. |
Re: Забав(е)на терапия
от daro на 06.05.2016 @ 09:59:06
(Профил | Изпрати бележка) | предпочитам този път да направя различен ход от този на огнения кон,
на "огнения конник с индигови очи"
... и той да е една лека стъпка на пешака, на пешката - "шах с пешката" :)
"... Недей, не казвай нищо днеска.
Пустинна тишината наедрява –
родилка с жълтица в окото,
когато ме матираш,
когато съм извън играта
мат съм.
Изгубвам блясък."
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 786
ХуЛитери: 3
Всичко: 789
Онлайн сега:
