автор: marisiema

Заваля дъжд буен, забързан
и отнесе със себе си мръсното.
Във очите ми хитро надзърна
босоного, детенцето скътано.

И се ширна дъгата наоколо.
Разпиля нежни багри копринени.
Заличи с четка алена болката
и погали със пръсти косите ми.

Небесата, изчистени, стихнаха.
Засия златно слънце в очите ми.
А душата ми, птица политнала,
като в детски години усмихна се.

Дъждът сякаш върна живота ми.
С пълни шепи изсипа чудата си.
И изплакна сълзите, тревогите,
а денят ми протегна ръката си...