автор: LeoBedrosian

Най-лесно е да сътвориш. На бог му е отнело шест дни, защото тогава работната седмица е била шестдневна. И той не е протестирал срещу тая очевидна неправда, а не е имало и синдикален лидер на който да се оплаче. Дори не е имало нужда да почива на седмия ден, ако не е бил свършил всичко до тогава.

Сътворението е вече факт. Дали бог, дали някой непознат нам всемирен закон или някоя друга жива или нежива сила са го свършили едва ли някога ще узнаем. Ако питате мен, не ни е и нужно да го узнаваме. Но дали всичко свършва с акта на Сътворението, както ще го наричам тук? Какво става после? Какви са последващите механизми, които обуславят по-нататъшното ни съществуване. Имаме ли влияние над тях, зависим ли неуправляемо от тях и въобще отговаряме ли с нещо за последващите процеси? Или да си се носим спокойно по течението на Битието и да не му мислим много? Като птиците, които не сеят, не жънат, пък виж какви са красиви…

Очевидния отговор е, че всеки отговаря за себе си и за собственото си Битие. Ако той прави това с пълната отговорност пред него, обществото и с мисъл за настоящите и бъдещи ефекти то всичко трябва да се подреди тип топ и живота ни да е песен. Е да, ама не е! Значи има нещо объркано, някаква пукнатина, нещо, което не е протекло по първоначалния изящен и добронамерен план. Имаме проблем. И добре, че го имаме, инак щяхме да деградираме в охолните градини на всемира и нямаше да желаем да се развиваме. А сега, развиваме ли се? Несъмнено. Но накъде се развиваме. В каква посока е поело човечеството? В правилната? Едва ли. Съдейки по резултатите от неговото развитие имаме поводи за още и нови въжделения и стремежи.

И защо все така се получава, че всички членове на това общество се борят с всички, позволени и не толкова позволени средства да постигнат нещо, което после заклеймяват като упадък, регрес и нежелан резултат? Нима това е съвременната ни орисия. Винаги да се движим в невярната посока? Вероятно мнозина от вас биха ме оборили, подчертавайки съвременните достижения и моя очевиден песимизъм. И вероятно много от тях, които оценяват живота си, като едно приятно и весело занимание ще са прави.

Тях ще помоля да напуснат това есе. То не е за тях!

Така, а на онези, които останаха, ще им кажа, че не са сами, въпреки, че в своята постоянна борба и очевидно несъразмерните резултати от нея, си мислят, че само те са онеправдани. Не, онеправдани са всички, някои страдат, малцина осъзнават своето страдание и единици са успели да го превъзмогнат. Така, че спокойно може да продължите да си страдате, знаейки, че това няма да престане. Малко е жестоко, но пък успокоява до някъде.

Как може да облекчим страданието си? Очевидния начин според някои е във религията и нейните упокоителни ритуали. Признавам, че това наистина действа. Някъде прочетох, че погребалните ритуали служат за по-лесното преживяване загубата на близкия и от там, те се явяват оня целебен катарзис, така нужен на скърбящите. Смея да кажа, че този ефект се наблюдава и в останалите религиозни ритуали, и весели и не дотам. Наистина вярата има лечебен ефект и аз не го отричам. Какво да правим обаче ние, атеистите? Защо тези, които си обясняват света най-детайлно и навлизат най-дълбоко в същността му са най-нещастни? С какво са заслужили тази несправедливост? Тук ще подмина язвителните хихикания на уповаващите се във вярата. Говоря за религиозната вяра, която ни е дадена безплатно. А има ли друга вяра? Да! Всеки има нужда от вяра. Дори и най-големия неверник не може да съществува без нея. Тя е толкова необходима за психическото съществуване, като въздуха и водата за физическото. И тъй като това е един голям „пазар“ има и подобаващо голямо предлагане. Регистрираните вероизповедания в Щатите са над двеста. Официално регистрираните. Всеки е свободен да бъде мормон, баптист, шинтоист, да пее Харе-Кришна или да вярва в брадата на пророка, който и да е той. И всеки ще получи подобаващото религиозно обслужване. Съвсем по американски. Цената е също пазарна, като за най-бедните е достатъчно да дадат само душата си. Стряска ви, нали? Стряска ви, защото умеете да мислите, но не всеки обладава тая висша човешка дейност.

До тук с религията и нейното спасение. Искам отново да подчертая, че нямам нищо против вярата на хората. Моето кредо продължава да е, че Науката ни помага да разберем света, а вярата да го понесем по-лесно, макар че не винаги ми е било лесно да го следвам. Та, какво остава за нас, мислещите, чувстващи, виждащи и от там знаещи атеисти? Как да направим така, че опознаването на света да не ни струва такова голямо разочарование. Да творим? Понякога помага, макар да носи известна изолация. А и не всеки има способността да сътворява, макар да е отличен аналитик, или да синтезира прекрасно. Да ви призная и това, което сега пиша ми носи известно успокоение. То е моя катарзис. Процеса на осмисляне и подреждане на осмисленото ми помага да подредя и моите хаотични предположения и идеи. Тук правя уговорката, че творчеството може да не е само в сферата на изкуството, също такъв успокоителен ефект има и откритието на нов физичен закон или сътворяването на красива постройка. Сферите на дейност може да са най-разнообразни. Техническия прогрес играе важна роля, освобождавайки времето ни до голяма степен за такава дейност. Ето, че опростихме нещата, поне на пръв поглед. Познавам мнозина интелигентни хора, които намират успокоение в природата и нейното съвършенство. Опитвал съм и аз и знам каква радост и духовно щастие може да бъде общуването с природата.

Обаче остава един голям и на пръв поглед непреодолим проблем. Тъй като човешкия род е обречен силно да зависи от социалното общуване вътре в обществото му, той трябва да развие, освен чисто личностните си пътища и социални такива, а това си е един дълъг и труден процес в който не сме напреднали особено. Тук отново на помощ идва религията. Любовта, като начин на общуване несъмнено е един силен инструмент, стига да се споделя от повечето, да не кажем всички социални субекти. За съжаление това не е така. Сатаната си е свършил работата и отчуждението сред хората избуява, като бурен в обработена нива. Социализма и другите тоталитарни режими се опитаха насила да ни изравнят и да ни направят по-социално отговорни. Провалиха се. Новият обществен ред – Консумизъм използващ финансовите си лостове успява да задържи субекта в икономическа зависимост от обекта влачейки апетитното морковче на незаслужените пари, които всеки може да похарчи, без ясно да осъзнава, че ще му след това насила ще му бъдат извадени от гъза без клизма. Не смятам, че тая форма на обществото също ще просъществува дълго. Всъщност тя вече ясно се пропуква. На тоя етап от развитието ни, като че ли няма други, ясни и приемливи пътища на социално развитие. Не, рода човешки няма да изчезне. Доказал е своята жилава издръжливост през хилядолетията, вероятно ще се видоизмени, бих желал да кажа, че ще се доразвие. И в това може да бъде нашето упование., стремежи и въжделения.

Така, че не се тормозете. Неправдите ще съществуват, Сатана ще продължава да шета, необезпокояван, Бог ще се стреми да му противодейства, ако сам той не ни го е пратил. За нас остава да продължаваме да дишаме.