автор: apostola

За смъртните, но живи,
които чакат своя ред.
За женските ни ниви,
които хранят ни със мед.
За радостите днешни
и тъй за следващите дни.
За стъпките ни "грешни",
които носят благини.
За лек да бъде друма,
стоящ за тръгване пред нас.
За хубавата дума,
казана от женски глас.
За смелостта да бъдем
достойни български мъже.
За този свят да съдим
с увисването на въже.
За силата да носим
и на живота своя кръст.
За мъжкото достойнство,
което няма аналог.
За мъжкото ни войнство
и на успехите- залог.