автор: marisiema

Дали съм друга, променена?
Ти питай златната ни есен
защо листата пожълтели
умират във пръстта студена?

Попитай огъня разпален
защо единствената му следа,
като тъй вихрен е и страшен,
остава само пепелта?

Попитай тпзи камък вечен,
доскоро волен на върха,
а днес от урвата повлечен
защо е легнал във праха?

Попитай времето жестоко
защо "живот" е кратък сън
и милите ни, скъпи спомени
се гушат във мъглата вън?

Попитай ги! Но като стожер
мълчание край нас стои.
И няма, просто няма отговор.
Остава... да се примирим...