автор: ros782

Посветено на нашата дъщеря...

Десети ден

Днес ще разкажа как продължи развитието ми , когато бях в корема на Мама.
10 та седмица
През последните три седмици, аз порастнах три пъти в по -вече.През следващите три щях да удвоя размерите си . Ам ми каза , че не съм тежала никак много , но съм преминала през най-важните периоди от развитието си.
11 та седмица.
Мама вече е забелязала , че аз мога да раста страшно бързо.През тази седмица ще наддам доста и големината ми , ще може да бъде сравнена със синя слива.Започнах да изследвам тялото си. Най-вече докосвах главата, лицето и устата със малките си ръчички.Най -много се дабавлявах , когато докосвах устата си .Правех го с часове. Дланите ми вече можеха да усещат, и чувствах това , което пипах.Тази седмица се научих да преглъщам, обонянието ми и вкусовите рецептори се изостриха.
12та седмица.
Вече съм 5см. дълга.Мозъкът ми расте с най-големи темпове и затова главата ми е все още не пропорционално голяма. Ам ми каза , че тя е една трета от теглото ми. Главичката и вратът се изправяха, започнах са се упражнявам да дишам с помощта на Ам.
13та седмица.
Това е последната седмица от първия триместър. Аз продължавах да раста. Сега съм дълга 9см.и тежа 20грама.Скоро ще си имам малки финни косъмчета, а вкусът и мирисът ми ще се доразвият.Течността в която плувах също се увеличи,заради новият ми размер.
14та седмица.
Вече успешно влязохме във втория триместър. Това е прекрасно. Мамо , готова ли си за предизвикателството? Съмсем скоро, аз ще се запозная със тебе по специален начин.Порастнала съм цели 9см. и съм истински акробат.Мога да извършвам най-сложните движения и притежавам невероятна координация.Цялото ми тяло вече се движи , но е още мъничко, за да ме усетиш Мамо.Със помощта на ултразвук движението ми ще може да бъде отбелязано.Освен това , мога да мърдам очичките си, макар да не ги отварям.Мога да се мръщя, да правя гримаси и да намигам.Ха, мога и да хващам неща с ръчички, даже и палеца си да смукам.
15та седмица.
Чувствам се толкова удобно в корема.Сега се движа още повече.Когато, Мама кихнеше или кашляше, аз я ритвах леко или я побутвах.
16та седмица.
Порастнала съм с цели 12см.Растежът ми беше придружен от значителни физически развития.Тялото растеше по-бързо от главата и размерите им станаха пропорционални . Ръцете и краката ми също порастнаха до пропорциите, които щях да имам до края на живота си.Очичките ми все още бяха затворени, но не спираха да се движат.
17та седмица.
Ето ме в четвъртия месец и познайте какво?Аз ставам все по-голяма, по-красива и по-умна със всеки изминал ден.Различни части от мозъка ми се развиваха, за да може да се развие слухът ми и останалите сетива.
18та седмица.
Станала съм по тежка.Тази седмица е също много важна за развитието на кожата ми.
19та седмица
Вече съм 25,4см на дължина.
20та седмица
Малките ви кости продължаваха да се втвърдяват и вкостеняват.Започнаха да ми се оформят зъбките, които бяха скрити под венците.Крайниците ми достигнаха нормалните размери.Розовите ми устни са все по-очертани и това помагаше да суча по-лесно палеца си.Предстояха големи промени....
Седях отново до прозореца и очаквах новите приключения. Навън беше тъмно.Всички спяха. Небето беше покрито със килим от светещи звездички.Някой от тях се спускаха към земята .Оставяха зад себе си жълта черта.Все едно рисуваха.Гледах с интерес това което се случваше на небето.Всеки път , когато имаше много звезди , се виждаха тези дванадесет фигури.В този момент, нещо ме щъкна по вратлето.Побиха ме тръпки по главичката. Нещо се катереше по нея.Естествено -феята ми.Тя увисна на кичура който покриваше челото ми.Залюля се и закачливо ме докосваше по нослето.Аз кихнах и тя залепна на стъклото на прозореца.” Виж , мила Алекс, това са дванадесетте зодии на небето.Всяка зодия има различна форма и значение.”Феята се спусна и седна на върха на пръстчетата ми.” Искаш ли да се разходим до там, и да те запозная със всяка една ? “ Аз настръхнах от направеното предложение. Докато кимна в знак на съгласие , ние вече летяхме към звездите…

Единадесети ден

...Колкото по - нависоко летяхме ставаше по-студено.Феята извади едно бяло бонбонче и го лапна.Започна да го дъвчи .Две капки от устата и паднаха върху пръстчето ми.Аз ги облизах , бяха чудно вкусни.Тя се засмя.Направи странна гримаса.Пое си силно дъх и от устата и се появи малко бяло балонче.Тя продължи да се надува .Очите и щяха да изкочат.Засмях се.
Балончето взе да става още по - голямо, и по-голямо , и по -голямо.Приличаше на сфера.Аз тупнах във нея и започнах да се въртя бавно във кръг.Феята спря да надува и бързичко се шмугна вътре при мен .Балонът се променяше , при всяко едно наше движение. Звездите станаха по ярки.Летяхме а градът под нас изчезна.Феята посочи първата купчинка събрани звезди .” Това е зодията Лъв” .Наистина звездите имаха форма на котката , която страховито ръмжеше във цирка.Те като ,че ли ни видяха и започнаха да тичат към нас.Приближиха и се преобразиха във формата на уста.Феята махна с ръка и устата направи обратен завой.Върна се на мястото и се превърна отново във лъв.” Това са Риби”.И наистина тези звезди приличаха на златни рибки.Бяха една върху друга .Все едно си пазеха гърбовете си.Махаха със звездните си опашки.” Това е зодия скорпион”. Страшно име за зодия.Това острие на края на тялото никак не ми допадна.За щастие минахме без проблем през него.Обърнах се , тялото на скорпиона се изви .Щракна със двете щипки и махна със страховитата си остра опашка.”Това е зодия Телец “ . Формата на тази зодия ме впечатли доста. Четирикрако животно , със големи рога на главата. Тропаше със копитата си и постоянно си ближеше с език носа си. Когато го подминахме наведе глава и разтресе рогата си.” А това мила моя е зодията Козирог” . Формата беше почти същата като на телеца.Само че , по малка и вместо две рога на главата имаше само един рог.Звездичките които образуваха тази зодия се събираха в кръг и пръскаха във формата си.” Ето зодията Близнаци”.Звездичките приличаха на две бебета хванати за ръчичка.Подскачаха нагоре -надолу.Махнах им с ръка.Те се пуснаха и също ме поздравиха.После се хванаха отново и продължиха да подскачат.” Това е Зодия Водолей, внимавай да не те намокри”.Феята се усмихна и ме бутна закачливо по бузката.Формата на тези звезди беше смешна.Те се спускаха от нищото и падаха във един кръг.Кръгът като се напълнеше със звездички и започваше като фонтан да ги издига отново.Балонът за миг спря точно на средата в кръга.Аз затаих дъх.Звездичките започнаха да се събират и балонът подскочи нагоре, като стрела.” А тази зодия се казва Везни”. Една голяма и една малка камарка от звездички беше формата на зодията.Стояха на едно място , като от време на време звездичка падаше от едната камарка, а другата камарка се издигаше нагоре.
“Зодия Рак “.Феята като я назова и се скри зад мен.Формата на тази зодия приличаше като скорпиона. Щипките бяха по -големи и звездичките които я образуваха се движиха назад.Странно . Балонът се приближи до едната щипка. Ракът се обърна и се опита да ни хване.В този момент ние ускорихме движението на нашето вълшебно балонче и ракът остана далеч зад нас. Феята се смееше и ме гъделичкаше .” Това е зодия Дева”. Формата на тази зодия приличаше на човек.По точно на жена.Звездите които я образуваха светеха толкова ярко.” Ето го и Стрелеца” . Наистина странна форма и леко плашеща имаше тази зодия.Звездите образуваха човешка фигура , която държеше лък със стрела.Фигурата се обърна към нас и насочи стрелата си. Знаех , че нямаше да може да навреди.Стрелата се удари в обвивката на балона и се върна обратно.” Време е да се връщаме , хареса ли ти разходката?” Аз погалих феята и я целунах.Започнахме да се спускаме.Звукът от апарата разруши тишината.Пип ...пип...пип...пип.

Дванадесети ден

Слънчевите лъчи затанцуваха в стаята. Бях развълнувана след разходката която направихме с моята фея.Излязох от стаята и тръгнах по дългия коридор. Около мен хвърчаха колички , тикани от големи хора.Всички бързаха .Аз бях незабележима .Слязох по стълбите и се спрях на голямата площадка. Пред всяка врата имаше насядали хора.Някой плачеха, други отчаяно гледаха надписите по стените.Приближих се до изхода.Не смеех да изляза навън.Беше ме страх.Застанах до прозореца и допрях ръце.Чаках.Една жълта кутийка от тези с колелата спря, и от нея слязоха две фигури. Аз се развълнувах.Това бяха Мама и Тате.Държаха се за ръце.Влязоха и аз се качих на рамото на Мама.Толкова много ви обичам.Бутнах Тате по главата.Той се обърна към мен .Вдигна ръката си и за малко да ме хване.Влязохме във една странна стая.Мама натисна едно копче и стаята започна да се движи нагоре.Спряхме .Вратите на стаята се отвориха и застанахме пред други две врати.На всяка врата имаше снимки на усмихнати бебета гушнати от своите майки.Тате натисна едно копче , което стоеше отстрани на една от вратите.Показа се една жена облечена в синьо.” След малко ще ви пуснем, в момента я храним, голяма е лакомница”. Каза жената и влезе вътре.Тате гушна Мама и заплака.И двамата плачеха.”Ще се оправи, ще видиш, тя е нашата малка великанка”. Говореше Мама като галеше Тате по главата.Вратата отново се отвори . Влязохме.Мама извади от една торба вкусното мляко , което ми даваха всеки ден.Облякоха сини престилки , сложиха маски на лицето, на обувките също обуха странни чорапи.Аз бях легнала и се протягах доволно от храната , която бях приела.Те се спряха и започнаха да ме милват по ръчичките, главичката, краченцата.Аз правех гримаси . Тате ме милваше по пръстчетата .Целуна ги.”Прекрасна е, нали ?” Каза Мама. Продължаваше да ме милва.” Влезте в другата стая , след малко ще ви я донеса”.Каза жената облечена в синьо.Тя натисна едно червено копче . Дразнещият шум от апарата спря.” Хайде, малко съкровище, да те заведем при родителите ти”. Влязохме в стаята , където Мама и Тате ме очакваха.Като ме видяха и двамата се разплакаха.Имаше и други мама и татко които също милваха друго бебче .Бях толкова щастлива.Тате разказваше за хубавото креватче което ме очаква.За играчките, за прекрасните дрешки.За книжките със приказните герои .Пееше ми песничката -”Нашата малка дъщеря, която свири на пиано, колко мъничка е тя, а пианото голямо. Свири дъще свири, на пианото голямо, колко мъничка си ти, а небето е голямо”.Усетих леко боцкане .Имах нужда от повече въздух.Заплаках.Трябваше да ме върнат при апарата .”До утре мила наша дъще” .Каза Мама и двамата със Татко ме целунаха.Пип...пип...пип…

Тринадесети ден

Чук -чок, чук -чок,капките от дъжда се удряха в прозореца .Покачих се на перваза и погледнах към небето.Исках вече да се прибера при моите Мама и Татко.Протегнах ръчичка и казах:” Облаче мое, знам , че имам право на още едно желание. Мисля , че е време вече то да бъде направено.Искам ,да съм при Мама и Татко, тук не ми се стои повече”.Във този момент капките , които се търкаляха по прозореца се събраха и придобиха формата на човешкото лице , което преди време на бебешката полянка пееше със другите фигури.”Здравей, Алекс! Скоро молбата ти ще бъде изпълнена.Не се страхувай.Твоята мисия предстои.Ти си специална”.Капките се спуснаха надолу.Върнах се в креватчето.Ще ви доразкажа какво се случваше с мен , когато бях вътре.
Двадесета седмица.
Малките ми деликатни кости продължаваха да се вкостеняват и втвърдяват. Започнаха да се оформят зъбките , които са все още скрити под венците. Крайниците ми достигнаха нормалните размери.Розовите устни са по-очертани и това ми помагаше да суча палеца си .Клепачите и веждите са видими. Приличам на истинско бебе. Големите промени предстояха.
Двадесет и първа седмица.
Наддала съм със 45 грама, това е само началото. През следващите пет седмици ще продължа да се уголемявам. Усещам телесната си топлина.
Двадесет и втора седмица.
Нараства нето трябва да продължи.Сега съм 450грама тежка и почти 30см.дълга.Приличам на огромна стафида.
Двадесет и трета седмица.
Движенията ми ставаха по-бурни.Можех да чувам и реагирам на външните звуци.Разпознавах гласовете.
Двадесет и четвърта седмица.
Още една велика седмица.Уши-готови, нокти на ръцете -готови.В края на тази седмица, ще тежа 900грама и ще съм почти 36см дълга.
Двадесет и пета седмица.
Във шести месец съм. Започнах да се обръщам и да се въртя.
Двадесет и шеста седмица.
“ Честито, имаш си косичка”.Каза Ам.
Освен косичката ми , ноктите на крачетата бяха готови. Мозъчните гънки и неврони се развиваха светкавично.
Двадесет и седма седмица.
Ето ме във седмия месец. Вече не съм толкова малка.Около един килограм тежа и съм 35 см дълга.Обръщам се бавно в позиция с главата надолу.
Двадесет и осма седмица.
Продължавах да трупам мазнина.Малкият ми мозък е като строителна площадка.Беше изключително забавно.
Двадесет и девета седмица.
Започнах да хълцам.
Тридесета седмица.
Ам ми се смееше , каза ми , че съм приличала на малко маймунче . Тежка съм 1415грама и 40 см висока….
Бях отново на нашата полянка.Днес тя имаше мрачен вид.Все едно гигантска стъпка бе преминала през нея.Единствено музиката от голямото пиано в края на полянката се носеше тъжно.Приближих се бавно и се изправих на крачетата си. Гласът който пееше , беше толкова нежен и приятен. Двете фигури бяха седнали и се държаха за ръце.Леко се поклащаха и пееха . Исках да видя кой свиреше толкова хубаво.Бях на една ръка разстояние от дрехата на ….Погледнах към фигурата.Но това беше Мама . Белите и коси се спускаха по раменете.В ръцете си държеше снимка.Татко беше седнал до нея.Леко пригърбен .Едната му ръка държеше ръката на Мама.Двамата гледаха снимката и тихичко пееха.На пианото голямо, едно момиченце със руси коси свиреше.Беше толкова хубава.Облечена във чудно хубава рокличка , цялата на цветя.Около нея кръжеше сиво бял гълъб.На рамото видях и моята фея.Беше също променила вида си.Крилцата едва едва се отваряха , косите и бяха побелели, имаше странни линии по лицето.Потрепваше…

Четиринадесети ден

Трудно ми беше да осъзная , това което видях на полянката.Мрачната картина , хладината,празнотата, страхът.Почувствах остра болка.Днес не ми се излизаше . Лежах и чаках.Ще довърша разказа си за престоя ми в корема на Мама.
31 ва седмица.
Във седмия месец съм.Теглото ми е 1820грама и 40см висока.Продължавах да трупам мазнина. Започваше да ми става тясно.Въртях се постоянно.
33та седмица.
Ето ме в осмия месец. Вече усещам температурата .Ам каза че, съм имала сини очи.
34та седмица.
Тежка съм 2300грама и 43см висока. Продължавах да се разхубавявам.Не спирах да ритам с крачета и да бутам с ръчички корема на Мама.
35та седмица.
Исках вече да излизам.Станала съм цели 2720грама. Беше ми трудно да се движа.
36та седмица.
Във девети месец съм.Време е да се запозная със живота навън.През останалите четири седмици аз продължавах да раста .Ето го и момента, в който бях на полянката.Спусках се…
“Алекс, Алекс, събуди се !Аз съм Алена .Алекс”.Обърнах се и наистина се изненадах , кагато видях приятелката си.” Здравей, Алена.Какво правиш тук? Не трябва ли да си със твоите Мама и Татко?” Алена сведе глава и сложи ръчички на лицето си.” Вчера Тате удари лошо Мама , аз бях във количката и Мама я събори докато падаше от шамара на Татко.После помня че, полетях .Незнаех къде да отида. Един гълъб ме докара тук при теб. Виж, имам си крилца, и мога да летя и аз” . Алена се обърна и размаха малките сини крилца които наистина бяха на гърба и.Направи един кръг около стаята .Седна на един от полилеите и се залюля.Смееше се.” Искаш ли да ти кажа една тайна?” Аз кимнах .” Гълъбът ми каза , че скоро и ти ще си имаш такива крилца .Ще е толкова хубаво.Представи си само , ще можем да ходим където си поискаме .Аз сега ще съм до тебе.Само ми кажи ако имаш нужда от нещо.Длъжница съм ти.” Алена се спусна и седна на масичката до леглото ми.” Знаеш ли, всъщност имам едно желание .Ще ми помогнеш ли да отидем при моите Мама и Татко? Много искам да ги видя”.Алена се усмихна.” Разбира се , че ще отидем.Хайде хвани се за мен”. Намерих в джобчето на нощничката си едно бяло бонбонче. Сетих се за номера на феята.Лапнах го .Беше толкова вкусно.За малко да го глътна.Поех си дъх и започнах да изкарвам въздуха.Алена ме погледна и разбра какво правя.Тя допря устни до моите . Започнахме двете да надуваме балона.Той придоби достатъчните размери и ние седнахме в него.Нямах търпение да видя Мама и Тате.

Петнадесети ден

Балонът се движеше бавно. Двете с Алена седяхме и наблюдавах ме с интерес света около нас.Наближихме цветния купол .Спомних когато бях на върха на шапката и наблюдавах с интерес случващото се.Бутнах Алена и посочих купола.” Виж, това е цирк.Там е пълно със интересни животни и хора. Искаш ли да се спуснем и да ти покажа ? Ще ти хареса.” Двете допряхме ръчичките си и ритайки с крачета балонът започна да се спуска .Стигнахме средата на купола.Отвора беше достатъчно голям за да може да минем през него. В този момент балонът се спука .Паднахме отново върху шапката на човека , който представяше участниците в този спектакъл. Алена се пързулна от върха на шапката и се спря в мен.Направих и знак да замълчи.” Ар -аррр -аррр”.Това беше тигърът .Сега гласът му звучеше по силно от преди.Явно бяхме дошли в средата на представянето. Аз разказах на Алена за животните и хората които ще играят на сцената и правят номера.Публиката беше само от бебета.Това наистина беше странно.Те държаха в ръчичките балони. Над всяко бебче кръжеше по една фея.Феите летяха в кръг и сипеха върху бебетата златни прашинки. Алена насочи събраната в юмруче ръчичка към мен и ме погледна закачливо.” Духни”.Каза тя и се усмихна.Аз я послушах и като духнах тя отвори юмручето и звездния прашец се посипа по мен.Кихнах.Шегата ми хареса.” А сега , нека с бурни аплодисменти да посрещнем нашите клоуни”. С гръм и трясък на сцената се претъркулиха две фигури.Бяха облечени във широки цветни и смешни дрехи.Косите им стърчаха под малките шапки на главите .Имаха червени топки на носовете.Гонеха се около сцената и закачаха бебетата.Единия клоун спря и със смешни движения застана зад другия.Правеше разни движения със ръцете си и го ритна с голямата си обувка.Клоунът направи предно салто от удара.Падна по лице .От джобовете му изскочиха две зайчета.Те заподскачаха наляво надясно и се скриха във публиката.Другият клоун започна да ги търси.Вдигаше бебе , поглеждаше под него , помирисваше му дупето и го пускаше.Бръкваше в джоба си и му подаваше парче шоколад.Така едно по едно.В същия момент падналия клоун милваше зайчетата правейки смешни гримаси.” След малко всички ще можете да си поиграете със животните “.Каза човекът със шапката .Поклони се.” Алекс, хайде да тръгваме, пак ще се върнем!” Хванах Алена и полетяхме. Тя направи балон от прашеца който събра от мен.Смяхме се и се закачахме.Тя имитираше гримасите , които клоуните правеха.Навън беше тъмно.

Шестнадесети ден

Уверихте ли се вече, че ние умеем толкова много неща. ” Стигнахме ”. Каза Алена и посочи къщата . Улицата беше тиха и спокойна.Ухаеше на люляк.Качихме се по стълбите и влязохме вътре.Сърчицето ми биеше лудо.Алена ме държеше за ръчичка. Къщата беше уютна и топла.Ухаеше приятно. Навсякъде имаше снимки.Алена се покачи върху една и започна да се разхожда по рамката .Аз се уплаших да не падне.В този момент тя залитна и снимката тупна на земята.Алена се засмя и кацна на полилея.Залюля се.В стаята имаше много голям диван.В средата стъклена масичка. Аз тръгнах да търся Мама и Тате. Влязох в другата стая.Най - накрая , намерих ги. Мама легнала до Тате милваше и целуваше лицето му.Плачеха.Аз седнах до тях . “ Обичам Ви. Прошепнах” .Двамата станаха и тръгнаха към голямата стая.Там имаше други хора.Бяха навели глави.Алена летеше зад една жена , която се качваше по извитите стълби.Носеше в ръката си чиния .Стъпка по стъпка .Чинията беше украсена със странни бисквити.Имаше една пръчица в средата.Алена се търкулна по ръката и скочи върху една бисквитка.Направих и знак да бъде внимателна. Жената сложи чинията в средата на масата.Запалиха тънката пръчица .Светлината която се появи , приличаше на звездичка.Всички гледаха звездата .Тате пееше. “ Нашата малка дъщеря, която свири на пиано, колко мъничка е тя, а пианото голямо “...” Виж Алекс, имаме си гости “. Каза Алена и отиде до прозореца.На перваза имаше гълъби.Прочетох шестнадесет.Върху гърба на всеки гълъб седеше по едно бебе.”Здравей, Алекс! “ Каза белият гълъб.Беше Бел. ” Време е твоята мисия да започне “.Алена се качи при едно бебче и се усмихна.Гълъбите един по един литнаха .Бел ме хвана със червената си човка и метна на гърба си.Погледнах към стаята.” Ще се видим скоро , Мамо и Тате .Обичам ви”.Полетяхме…