автор: marisiema

Искате от мен да бъда силна?
Но вижте вън бушуващия вятър.
Отронва той от мене песъчинки
и сипе ги в дъжда - сълзи без памет.

А той ги разпилява без остатък.
Пилее с шепи цялата ми същност.
Заглажда и душата ми ръбата,
дълбае по измъчената външност.

Ще минат дни,(дано да са години),
ще стана цяла в белези, покорна
във тази равнина необозрима,
удавила ме в гордата си волност.

А вятърът навън ще си бушува
и все така като крадец ще взема.
и слънцето по своя път ще плува -
но нас тогава няма да ни има...