автор: rady

Не вали...И не страдам любовно.
Меко слънце се крие зад хълма
и не ми е, даже никак виновно,
че в очите ми пролет покълна.
Не сънувам, този път не сънувам,
стига сънища, вече е светло,
покрай цъфнали къщи пътувам
и е топло, и ярко, и цветно!
Не боли...И дори не съм тъжна,
нося маркова бронежилетка...
Че е евтина няма да лъжа –
заплатих най–високата сметка.
Не е тежка...И свиквам със нея,
но нещо крехко остана отвън...
И се уча така да живея –
безболезнено, като в лош сън!