автор: Antioh

Тишината е превзела върховете
Слънчеви лъчи галят
Голите гърбове на скалите
Както майки милват децата си......
Вятъра шепне българска народна песен
В утрото пукнало се на изток..
И почти горе в небето чувам сякаш гайда
И чанове да отекват
Отпускам се и се моля космоса да ме чуе
Прекрасно е очите да се пълнят с безкрая на
Родопското море, да ми трепне майко от вътре
Да съм мека шума, водопад и вековен бор.....
И потока
И ритмичния поток
Спускаш се надолу
По склоновете на душата
Носеше ритмичен шум
И оцветяваше магичното утро
В нежни лилави багри.....
И отнасяше всичко....

И никога нищо
Не е било толкова ясно......