тя е твоето момиче
което рисува цветни витражи във сънищата ти
обува си различни чорапи
пее на пролетта и ухае на лавандула
душата ѝ – папрат копнеещ за дъжд
марширува чудато по тялото ти
толкова мъничка
палечково момиче
крие се зад дърветата
само по дъха я познаваш
тя е в чашата ти с лимонада
изсмукваш я със сламката на желанията
в теб ѝ е удобно
изкачва гръбначния ти стълб
спотаява се между прешлените ти
и мълчи
цветната ѝ рокля се закача за върха
на сърцето ти
тогава се хващаш там
потрепваш предсърдно
тя мъждука очарователно
галиш мястото
и си пожелаваш така да е винаги